Случаят с Мохамед Мера илюстрира ограниченията в действията на властите и разузнаването

Случаят с Мохамед Мера илюстрира ограниченията в действията на властите и разузнаването

Мохамед Мера
Reuters
Мохамед Мера
Мохамед Мера, стрелецът от Тулуза, отговорен за смъртта на седем души и убит от полицията след 32-часова обсада, не бил непознат за разузнавателните и правоприлагащите органи и от двете страни на Атлантическия океан, пише агенция Reuters.
Между 2010 и 2012 г. той два пъти е пътувал до Афганистан и първият път е бил задържан от американските власти. Освен това е бил криминално проявен във Франция. Той е бил дори разпитван от вътрешното разузнаване на Франция през ноември 2011 г. след двете му пътувания.
При толкова много сигнали как е можел Мера свободно да обикаля улиците на Франция и да разполага с немалък набор от оръжия, задава въпроса Reuters.
Американските власти са отказали да кажат защо Мера е бил задържан в Афганистан и какво се е случило с него тогава. Според Reuters САЩ със сигурност са разполагали с достатъчно разузнавателна информация за посещенията му при бунтовници, за да го включат в т.нар "no fly" списък, който е един от най-сериозните в базата данни на САЩ, чрез които трябва да се следят и контролират потенциално опасни заподозрени. Бидейки в този списък, Мера нямаше да може да пътува на самолети, които излитат или кацат в САЩ или които летят на тяхна територия.
Мера е просто поредният случай, който онагледява ограниченията в събирането на разузнавателна информация и анализа й, както и в използването на тази информация срещу потенциални, но не активно агресивни заподозрени, които живеят в демократични общества.
Правителството в Париж заяви, че не е разполагало с доказателства, че Мера е бил член на радикална ислямистка групировка.
"Способността на западните власти и разузнавателни служби да предотвратяват терористични атаки от свои граждани е изпълнена с усложнения и ограничения", казва Хуан Зарате, бивш старши съветник по проблемите за борбата с тероризма на президента Джордж Буш. "Заради всички притеснения за правоприлагането след 11 септември, факт е, че задържането на заподозрени граждани без явни престъпления, само заради асоциации или изказвания, не е законно", допълва той. Според Зарате във Франция и Испания има много повече гъвкавост при арестуването на заподозрени на базата на не особено категорични доказателства, но все още има ограничения, произтичащи от закона и демократичните практики.
Бившият съветник припомня случай с т.нар. вълк единак, само че в САЩ. През 2009 г. Карлос Бледсо убива един редник и ранява друг военен пред офис на армията за набиране на войници в Литъл Рок, Арканзас. Преди това Бледсо е пътувал до Йемен и там, според показанията на баща му, е бил арестуван заради просрочена виза и задържан в затвор, където агенти на ФБР са го разпитали. "Той се върна в САЩ, беше наблюдаван, но просто се е събудил една сутрин и решил да убие войници", казва Зерате.
Жан-Луи Брюгиер, бивш магистрат и все още съветник на агенциите за сигурност, смята, че френските власти са смятали Мера за потенциално опасен заради пътуванията му в Афганистан, но той не се е движил с хора, планирали атентати. Това е направило изключително трудно за властите да го арестуват. Правителството в Париж заяви, че не е разполагало с доказателства, че Мера е бил член на радикална ислямистка групировка.