Възможностите на Великобритания да защити намиращите се далеч в Южния Атлантик Фолклендски острови са най-слабите досега от 1982 г., когато точно преди 30 години избухна война с Аржентина. Това твърди специален доклад на Британската национална асоциация за отбрана (UKNDA).

Лондон няма да може да разположи навреме достатъчно сили, за да подсили отбраната на намиращия се на почти 13 000 километра архипелаг, посочват авторите. "Дори при най-благоприятни условия разполагането на достатъчно бойни самолети и боеготовна сила би отнело около седмица."

В текста се казва още:

Няма военни бази в близост. Презареждането във въздуха - като имаме предвид броя на презарежданията за полет от 8000 мили от Асенсион (база на остров в близост до екватора, която е на 4000 мили от Фолклендите, но разстоянието се удвоява, понеже се смята полет в двете посоки - бел. ред.) - би било невъзможно предвид заплахата от аржентинските ВВС.

За Великобритания ще е много трудно да защити, да подсили защитата или да си върне контрола над островите... и историята може да се повтори, но този път с различен резултат."

Ген. Бил Олдридж, командващ британските сили на Фолклендските острови, коментира, че е "напълно убеден, че мога да изпълня поставената ми задача, да отблъсна агресия и да защитя островите, няма да предам островите на никого, поради което няма да се налага да си ги връщаме със сила".

От британското военно министерство също настояват, че за "разлика от 1982 г. днес на архипелага има добре защитено летище с възможност за помощ по въздух и море, а и в момента няма някаква значима военна заплаха за Фолклендите".

Тогавашният спор бе предимно заради икономическата зона на архипелага, в която Аржентина искаше свободно да лови риба. Конфликтът бе уреден окончателно през 90-те години, но сега Беунос Айрес отново недоволства - този път заради британски сондажи за петрол в района. Прогнозите сочат, че тук има залежи от около 8.3 милиарда барела петрол, което при сегашната цена на суровината може да донесе близо 135 млрд. евро само за островната власт. Залежите в Северно море са около 3 млрд. барела петрол и това вече е достатъчен стимул за Лондон да има силен интерес към територията, намираща се на хиляди километри.

В нощта срещу 2 април 1982г. аржентинската хунта започва военна операция, с която превзема островите, към които страната има териториални претенции, и ги нарича Малвински. Де юре война между двете държави не е обявявана, но започва първата война зад граница, която Аржентина води от 80-те години на ХІХ век насам, както и последната военна операция, в която Лондон се сражава без съюзници. На карта е поставена способността на Великобритания да отбранява която и да е част от територията си, независимо колко отдалечена е. Макар да завършва с победа, британската операция отнема живота на стотици военни и е критикувана в страната.

Би Би Си посочва, че в началото там е имало само около 70 морски пехотинци, което дори било два пъти повече от обичайния брой, защото тогава се извършвала смяна на частите. В тяхна подкрепа на теория са били около 120 местни запасняци, от които обаче се явили малцина. През пролетта на 1982г. единственият британски кораб в Южния Атлантик е бил "Ендюрънс", патрулиращ около Антарктида, а плаването от Великобритания отнемало около 2 седмици. Не е имало нито един боен самолет, включително защото пистите на островите не са били достатъчно дълги. Единствените самолети, кацащи на Фолклендите, идвали от Аржентина. Дебаркирането на аржентинските спецчасти започва в късните часове на 1 април и британската власт разбира за това едва призори. По това време аржентинците са около 600 и напредват към главния град Порт Стенли. В 9:30 на 2 април губернаторът Рекс Хънт приема британският гарнизон да се предаде.

Разликата днес , че базата Маунт Плезънт е модерна и добре защитена с ракетни установки, а на нея са разположени четири изтребителя Eurofighter Typhoon, транспортен Hercules и "летяща цистерна" VC-10. Британският гарнизон наброява 1200 души. В района има патрулен военен кораб, бойна фрегата, крайцер и кораб за поддръжка. Смята се, че в Южния Атлантик се намира и британска ядрена подводница. Въпреки това в момента Великобритания няма самолетоносач, а да се изпраща флотилия без защита от въздуха би било самоубийство, казват военни анализатори.

Трудно е Буенос Айрес да изненада Лондон, както стана през 1982 г. Дори след като аржентинската армия превзема островите, на правителството в Лондон му трябват няколко дни, за да се убеди, че архипелагът е изгубен. Днес британската отбрана има достъп до сателитна мрежа, която би засякла всяко раздвижване на военни части в района. Един от малкото възможни сценарии е граждански самолет с аржентински командоси да поиска аварийно кацане на Маунт Плезънт и след приземяването те са превземат базата. Но днес управлението в Аржентина е демократично, много по-предпазливо от хунтата и разбира, че около 3000 островитяни с право на самоопределение искат да останат британски граждани.