"Титаник" - страхотна история за деца и учители
На 11 април 1912г. "Титаник" - най-големият кораб, създаван дотогава от човечеството, отплава от Ирландия за Ню Йорк. Потъването му в ранните часове на 15 април се превръща в една от най-шокиращите катастрофи на всички времена. Сто години по-късно около "Титаник" е изградена цяла вселена от публикации, филми, бизнес и митове, които "Дневник" ще ви представи в следващите дни.
Джон Пейн е на 11 години и знае за "Титаник" още от детската градина. Той вече е изучил подробно кораба, построил си е макет от Lego и убедил учителя си да му позволи да отбележи стогодишнината от трагедията с презентация пред съучениците му петокласници, разказва в."Денвър Пуост".
И какво й е на тази история?
Има загадки, високи технологии и герои. Потънало съкровище, теории на конспирацията и вълнуващи разкази за богати и бедни.
Но в нея има още и смърт, много смърт. Поради това някои родители, учители и детски писатели се опитват да поддържат в разказите си баланс между страховитите подробности и вдъхновяващите спомени на оцелели или на работници от корабостроителницата, където е създаден най-големият за времето си кораб.
"Джон не пита за загиналите и за други мрачни страници от тази история за безлунната нощ в Северния Атлантик", казва майка му Вирджиния Тобин Пейн. "Той е чувствително дете. Опитваме се да го предпазваме от крайности, за да не се вманиачи. След като премине годишнината се надявам да поприключим с това ровене за информация."
Бари Дененбърг се чуди как да опише ужаса в новата си книга "Титаник" потъва!". Тя е с оформление и цвят на пожълтяло старо списание, излезе на пазара в навечерието на годишнината и вече си пробива път към класните стаи. Издателство "Вайкинг" смята, че тя е за деца от 9 години нагоре и макар да стъпва на официалните данни, не си е спестявало много в смесването на факти и художествена измислица
"В цялата книга има само едно кратко изречение за това колко хора са замръзнали до смърт. Те не са се удавили. Хипотермията е едно много по-продължително умиране. Трябваше да направя избор какво е исторически факт и какво е жестокост", казва Дененбърг.

Деби Шулдърс преподава английски на осмокласници в Кларксвил, щата Тенеси, но книгата й "Т като "Титаник" е за по-малките, които учат азбуката. "Думата "умрели" я няма в книгата. Смекчили сме я с "изчезнали" или "не оживели". Целта е да се говори за това какво са правили хората на борда в онези драматични минути, а не толкова какво се е случило накрая с тях."
Трейси Фридланд от Бетесда, щата Мериленд, има 9-годишно момче, лудо на тема "Титаник", но не заобикаля реалността. Според нея историята с кораба дава на учители и ученици перфектна възможност да се говори за постоянство, лоялност, опасностите на арогантността и недостатъците на технологиите, докато децата си изясняват сложността на собствения си живот.
"Деца като Кейд са израснали в сянката на катастрофата от 11 септември, войните в Афганистан и Ирак и червено-жълто-зелената скала за заплахите от терористична атака", разказва Фридланд. "Като повечето от нас, и той се опитва да разбере света около себе си и човешките трагедии в него. За любопитните "Титаник" е уникална възможност за учене." Корабът е бил смятан за чудо на корабостроенето, но потъва след удар в айсберг още в първото си плаване и това е соледна и вълнуваща история за връзката между технологиите и как хората взимат решения, допълва тя.
Имало ли е човешка грешка? Не се ли е движел прекалено бързо? Защо е отплавал със само 20 спасителни лодки за 2200 души на борда? Вярно ли е, че бедните са били удържани с насочено оръжие, докато на лодките се качат богатите пасажери?
Според Фридланд всичко това засяга "сложните обстоятелства, както и това как принадлежността на някой към определена класа влияе върху това как другите оценяват живота, както и защо това е неправилно и неморално".

Майката на Джон Пейн е притеснена от това, че синът й ще иска да гледа 3D версията на "Титаник" на Джеймс Камерън, когато пристигне в близкото кино. Той вече е гледал няколко пъти телевизионната версия. "Хората, които умират и се жертват - мисля ,че те са били наистина много смели, за да постъпват така. Много харесвам филма, но има страшни епизоди като този, когато Джак (Леонардо ди Каприо) и Роуз (Кейт Уинслет) са блокирани в потъващата част на кораба", разказва момчето.
Карън Хейфър, учител на второкласници в Линкълн, щата Небраска, преподава от 31 години. Преди години е чела на децата историята на една котка на борда на "Титаник" и смята, че и така може да се разкаже за трагедията. "Говоря им с обобщаващи думи, не влизаме в подробности и бройка колко хора са загинали. Много от тях са любопитни как са оцелели хората, колко дърго е трябвало да са във водата, кой ги е открил... Вълнуват се повече от оцелелите, отколкото от удавилите се и замръзналите."
Това не важи за 9-годишния Уил Бускет от Манхатън. Библиотекарката Сюзън Ливайн поканила Дененбърт в частното училище за момчета, след като харесала книгата му за групата за четене, съставена от третокласници и техните бащи. Уил бил особено впечатлен от историята на Ийсидор и Ида Строс. Съсобственикът на веригата магазини Macy's и съпругата му от 40 години потъват с кораба, след като тя отказва място в спасителна лодка. "Беше трогателно. Натъжи ме, а после ми стана мило. Мнго се изненадах. Аи не знаех колко студена е била водата. Можах да усетя емоцията, но не съм превъртял."

Люси Съливан не пести подробностите за "Титаник" пред седмокласниците в Брукфийлд, Кънектикът. На всеки от тях тя дава да бъде истински персонаж от трагедията и разиграва случилото се в клас в рамките на около седмица. Чиновете се подреждат според типа билети, които им дава в началото, като тези с първокласните получават най-добрите места. През цялото време децата водят корабен дневник, научават за мистериозното изчезване на ключа от шкафа, в който е останал заключен бинокълът на дежурния за наближаващи айсберги и разкарват из стаята картонен макет, за да повторят сблъсъка.
Накрая учениците научават дали хората, които са играли, са оцелели или са умрели.
"Когато правиш възстановка на нещо за 12-годишни, при подреждането на един такъв пъзел минута по минута можеш да вкараш огромно количество информация. Историята е увлекателна и за учениците, които обичат художествена литература, и за тези, които си падат по научно-популярната."
Защо? "Ами, защото това е комбинация от интересни подробности и трагични събития. Просто не можеш да намериш нещо по-добро. Спечелил си учениците дори да използваш и мъничко от наличната информация", отговаря Съливан.
Подходът й има ефект. 12-годишният Сам Петриконе казва, че потъването е било "денят, който винаги ще носи мрачни спомени". "Случилото се ми показва, че не си струва да се самоуверен и арогантен. Хората, които са го управлявали, са били толкова уверени, че той няма да потъне, че отказали да спрат заради айсбергите."
Джасмин Дейвис от Питсбърг не е сред учениците на Съливан, но и тя като малка е била луда на тема "Титаник". Днес е на 23, но на 9 не можела да се насити на новините за откриването през 1985г. от Робърт на останките, пръснати в продължение на почти километър по морското дъно. Снимките и видео записите на този океанограф и биолог запалиха интереса на едно цяло поколение. В продължение на 20 години проектът JASON на Балард предложи на учителите от различни специалности в средното образование материали и истории за дълбоководните проучвания. Самата Дейвис е един от близо десетте милиона ученици, участвали в програмите на проекта. "За едно дете е трудно да схване мащабите на "Титаник". Спомням си, че разглеждах снимките на отломките, направени от Балард, и че беше наистина призрачно."

Детската писателка Мери Поуп Озборн започнала серията си книги Magic Tree House приблизително по същото време. "През първите 10 години питах децата за какво искат да пиша. Те непрекъснато искаха "Титаник", а аз им казвах, че историята е твърде тъжна и потискаща."
През 1999 г. тя накрая се захванала с темата в книгата Tonight on the Titanic - 17-ата от поредицата за деца на възраст между 6 и 10 години. В нея се разказва за измислените герои Джак и сестричката му Ани. "Във всичко това има някакви митична сила, която не може да се сравни с нищо друго в техния живот. Много малко деца са ме молили да напиша нещо за 11 септември, макар че предполагам, че след 100 години повечето деца биха искали да прочетат нещо за това събитие."