Дежурните в редакцията на "Асошиeйтед прес" и - в другия край на града - в "Ню Йорк таймс", скучаеха в нощта в средата на април 1912г.

Редакторът на АП Чарлз Крейн с досада четеше роман на Хърбърт Джордж Уелс в тази нощ без новини. "Телеграфът потракваше от време на време и в дългите паузи се чуваше само тиктакането на часовниците", разказва той в спомените си.

В "Ню Йорк таймс" главният редактор Кар Ван Анда тъкмо се е върнал в офиса от обичайната си късна вечеря, докато в редакцията оправят на първа страница поредната история за политически сблъсък.

Посред тази сънлива картина малко след полунощ на 15 април 1912г. никой и не предполага, че на хиляда мили се случва "събитието на века" - новина, която ще промени много неща, включително начина, по който се отразяват новините.

В същия момент "Титаник" потъваше в Северния Атлантик.

Повече от час най-големият кораб в света изпращаше призив за помощ  "CQD, CQD", след което премина към по-простичкото "SOS". (Бел. ред.: CQD е комбинация между приетото в английския телеграф CQ, което се превежда като "до всички", и D за Distress - "беда". През 1904 г. е предложен като международен стандарт от компанията Marconi. На втория конгрес по радиотелеграфия през 1906 г. е избран "SOS", но минават доста години, преди сигналът да се наложи.)

Сигналът е уловен от други кораби, част от които се насочват към посоченото от "Титаник" място, но той достига и до бреговите станции благодарение на относително новата система за радиосъобщения на Marconi.

Там всеки детайл е бил подхванат и препредаден по света.

За нула време драматичните думи достигат Ню Йорк. В редакцията на АП прозявката на Крейн замръзва в увиснало чене, когато колегите му нахълтват в офиса, размахвайки съобщение от Канада: "Съобщава се, че "Титаник" е ударил айсберг."

Първоначално редакторите започнали да разпитват бреговите станции какво знаят по въпроса, звънят на собствениците на кораба, искат от Лондон списък на пасажерите, които в този момент може би са обречени.

В "Ню Йорк таймс" служител стои до Ван Анда, докато той се опитва да схване съобщението от един параграф: "КЕЙП РЕЙС, Нюфаундленд, неделя, нощта, 14 април (АП) - в 10:25 часа тази нощ параходът "Титаник" на компанията White Star Line изпрати сигнал CQD до тази станция на Marconi и съобщи, че е ударил айсберг. Параходът казва, че е необходима незабавна помощ."

Печатните машини на "Ню Йорк таймс" вече въртят сутрешното издание. Директорът отменя всичките си ангажименти и започва да сглобява нова първа страница, опитвайки се да схване какво би могло да означава мълчанието, последвало първите съобщения и призиви за помощ.

Дежурните редактори в много други вестници не рискуват, публикуват кратките съобщения и коментари, че не би могло непотопяемият "Титаник" да е пострадал сериозно. "Но не и Ван Анда. Логиката му е казала, че корабът е потънал. Колкото и да е парализираща тази мисъл, той залага на нея", пише Майер Бъргър в историята на "Ню Йорк таймс".

Още дълги часове съдбата на огромния кораб е неизвестна. Когато репортери от АП, "Ню Йорк таймс" и други звънят, служители на White Star Line изразяват съмнение в сериозността на инцидента.

Но заглавията на "Ню Йорк таймс" предполагат, че се е случило най-лошото:

Статиите започват да се надигат като вълна - сдържани и следващи фактите или спекулативни и откровено погрешни.

Ерол Сомей, който отговаря за изложбата в библиотеката на щата Вирджиния за това как е било отразено събитието по света, коментира: "Бях стъписан най-много от новинарския цикъл - било е като на 11 септември: отразяване на хаоса на събитието, после човешките истории и след това замерянето с обвинения..."

Случаят с "Титаник" създава "тоталното отразяване, мобилизирането на всички ресурси", което след това се прилага при всички следващи бедствия, разказва Рой Питър Кларк от института "Пойнтър".

Отразяването на новината демонстрира ползите и опасностите от новите технологии, позволяващи почти незабавното предаване. Създават се нови стандарти и нови лидери.

Случаят става повратна точка за "Ню Йорк таймс", защото го откроява сред 20-ината издания в града. Така доказахме твърдението си, че сме преди всички останали американски вестници, от което никога не отстъпихме", пише Даниел Алън Бътлър в изследването си "Непотопяем: Цялата история на "Титаник".

С тази новина силен тласък получават и радиопредаванията. Дейвид Сарноф, млад оператор на Marconi, си създава име само за няколко дни благодарение на нонстоп разпространяване на поредния бюлетин, четен от прозорец в Ню Йорк, под който се събрали толкова големи тълпи, че се налага полицията да въвежда ред. Това и началото на една радиокариера, която ще превърни Сарноф в дългогодишния легендарен ръководител на NBC.