"Титаник" и новината, която промени журналистиката

Дежурните в редакцията на "Асошиeйтед прес" и - в другия край на града - в "Ню Йорк таймс", скучаеха в нощта в средата на април 1912г.
Редакторът на АП Чарлз Крейн с досада четеше роман на Хърбърт Джордж Уелс в тази нощ без новини. "Телеграфът потракваше от време на време и в дългите паузи се чуваше само тиктакането на часовниците", разказва той в спомените си.
В "Ню Йорк таймс" главният редактор Кар Ван Анда тъкмо се е върнал в офиса от обичайната си късна вечеря, докато в редакцията оправят на първа страница поредната история за политически сблъсък.
Посред тази сънлива картина малко след полунощ на 15 април 1912г. никой и не предполага, че на хиляда мили се случва "събитието на века" - новина, която ще промени много неща, включително начина, по който се отразяват новините.
В същия момент "Титаник" потъваше в Северния Атлантик.
Повече от час най-големият кораб в света изпращаше призив за помощ "CQD, CQD", след което премина към по-простичкото "SOS". (Бел. ред.: CQD е комбинация между приетото в английския телеграф CQ, което се превежда като "до всички", и D за Distress - "беда". През 1904 г. е предложен като международен стандарт от компанията Marconi. На втория конгрес по радиотелеграфия през 1906 г. е избран "SOS", но минават доста години, преди сигналът да се наложи.)
Сигналът е уловен от други кораби, част от които се насочват към посоченото от "Титаник" място, но той достига и до бреговите станции благодарение на относително новата система за радиосъобщения на Marconi.
Там всеки детайл е бил подхванат и препредаден по света.
За нула време драматичните думи достигат Ню Йорк. В редакцията на АП прозявката на Крейн замръзва в увиснало чене, когато колегите му нахълтват в офиса, размахвайки съобщение от Канада: "Съобщава се, че "Титаник" е ударил айсберг."

Първоначално редакторите започнали да разпитват бреговите станции какво знаят по въпроса, звънят на собствениците на кораба, искат от Лондон списък на пасажерите, които в този момент може би са обречени.
"Поставяхме знак "Мълния!" на всяко съобщение за катастрофата", спомня си години по-късно Крейн. Историята, която се сглобява парче по парче от на пръв поглед невероятни факти от радиотелеграфа, се разпространява по света за секунди.
В "Ню Йорк таймс" служител стои до Ван Анда, докато той се опитва да схване съобщението от един параграф: "КЕЙП РЕЙС, Нюфаундленд, неделя, нощта, 14 април (АП) - в 10:25 часа тази нощ параходът "Титаник" на компанията White Star Line изпрати сигнал CQD до тази станция на Marconi и съобщи, че е ударил айсберг. Параходът казва, че е необходима незабавна помощ."
Печатните машини на "Ню Йорк таймс" вече въртят сутрешното издание. Директорът отменя всичките си ангажименти и започва да сглобява нова първа страница, опитвайки се да схване какво би могло да означава мълчанието, последвало първите съобщения и призиви за помощ.
Дежурните редактори в много други вестници не рискуват, публикуват кратките съобщения и коментари, че не би могло непотопяемият "Титаник" да е пострадал сериозно. "Но не и Ван Анда. Логиката му е казала, че корабът е потънал. Колкото и да е парализираща тази мисъл, той залага на нея", пише Майер Бъргър в историята на "Ню Йорк таймс".

Още дълги часове съдбата на огромния кораб е неизвестна. Когато репортери от АП, "Ню Йорк таймс" и други звънят, служители на White Star Line изразяват съмнение в сериозността на инцидента.
Но заглавията на "Ню Йорк таймс" предполагат, че се е случило най-лошото:
"Новият лайнер "Титаник" удари айсберг, до полунощ е потънал носът, жените са натоварени на лодки, последният сигнал е в 00:27, неясен."
"От гледна точка на разпространяването на новини катастрофата на "Титаник" може да бъде смятана за началото на това, което Маршал Маклуън нарича "глобално село", макар че той ражда тази фраза чак през 60-те години, имайки предвид сателитните комуникации", обяснява преподавателят по комуникации Пол Хайер, автор на книгата "Векът на "Титаник": Медии, митове и създаването на една културна икона".
Статиите започват да се надигат като вълна - сдържани и следващи фактите или спекулативни и откровено погрешни.
"НЯМА ЗАГИНАЛИ", успокоява лондонско издание в една от първите реакции. В Париж "Фигаро" оплаква "La Catastrophe du Titanic". Репортерите по цял свят се опитват да придадат местен ъгъл на историята. В Кентъки на стотици километри от брега минават на сърцераздирателното "Милионер и селянин рамо до рамо се отправят към гибелта си".
Ерол Сомей, който отговаря за изложбата в библиотеката на щата Вирджиния за това как е било отразено събитието по света, коментира: "Бях стъписан най-много от новинарския цикъл - било е като на 11 септември: отразяване на хаоса на събитието, после човешките истории и след това замерянето с обвинения..."
Случаят с "Титаник" създава "тоталното отразяване, мобилизирането на всички ресурси", което след това се прилага при всички следващи бедствия, разказва Рой Питър Кларк от института "Пойнтър".
Отразяването на новината демонстрира ползите и опасностите от новите технологии, позволяващи почти незабавното предаване. Създават се нови стандарти и нови лидери.
Случаят става повратна точка за "Ню Йорк таймс", защото го откроява сред 20-ината издания в града. Така доказахме твърдението си, че сме преди всички останали американски вестници, от което никога не отстъпихме", пише Даниел Алън Бътлър в изследването си "Непотопяем: Цялата история на "Титаник".
С тази новина силен тласък получават и радиопредаванията. Дейвид Сарноф, млад оператор на Marconi, си създава име само за няколко дни благодарение на нонстоп разпространяване на поредния бюлетин, четен от прозорец в Ню Йорк, под който се събрали толкова големи тълпи, че се налага полицията да въвежда ред. Това и началото на една радиокариера, която ще превърни Сарноф в дългогодишния легендарен ръководител на NBC.