На хиляди километри от океана един музей разказва историята на жена, прочула се покрай потъването на "Титаник".
На 11 април 1912 г. корабът "Титаник" - най-големият кораб, създаван дотогава от човечеството, отплава от Ирландия за Ню Йорк. Потъването му в ранните часове на 15 април се превръща в една от най-шокиращите катастрофи на всички времена. Сто години по-късно около "Титаник" е изградена цяла вселена от публикации, филми, бизнес и митове, които "Дневник" ще ви представи в следващите дни.
На хиляди километри от океана един музей разказва историята на жена, прочула се покрай потъването на "Титаник".
Не, името й не е Роуз и филмът за живота й - "Непотопяемата Моли Браун" с участието на Деби Рейнолдс разказва за оцелялата пътничка - е бил хит десетилетия преди любовната история, изиграна от Кейт Уинслет и Леонардо ди Каприо в "Титаник" на Джеймс Камерън. 
Моли Браун е историческа личност, но филмът създава около нея мит, който музеят в нейни дом в Денвър, щата Колорадо, се опитва да разпръсне. 
Родена през 1867г. в семейство на ирландски имигранти в Ханибъл, щата Монтана, Браун забогатява със съпруга си от златна мина в Колорадо години преди се качи на борда на "Титаник". По-късно тя се бори за политическите и трудовите права на жените. 
Никой не я наричал Моли преди смъртта й. Рожденното й име е Маргарет и биографът й Кристин Айверсън ("Моли Браун: Разбиването на мита") смята, че няма доказателства някога да се е наричала "непотопяемата". 
Прякорът изглежда се ражда от колонката със слухове във вестник от Денвър, чийто автор бил бесен, че тя дала правата за историята си за "Титаник" на конкуренти от Нюпорт, щата Роуд Айлънд, където Браун живее известно време. На снимката: Къщата музей в Денвър. 
Айверсън твърди, че две книги от 30-те години създават образа на Браун като решителна и съобразителна бивша компаньонка в ресторант. На тази основа се ражда и бродуейска пиеса, а после и мюзикълът от 1964г. с участието на Рейнолдс. Образът на Моли Браун се появява и в "Титаник", а ролята й там играе Кати Бейтс. 
В реалния живот Браун се развежда и - за разлика от историята от сценария - никога не се събират отново. Това й дава свободата да пътува и през 1912г. тя заминава за Египет с богаташа Джон Джейкъб Астор и съпругата му. 
За да се види с болния си дядо в САЩ, Моли съкращава пътуването и се качва на "Титаник" от Шербур във Франция, където корабът прави предпоследното си спиране, за да вземе пасажери и провизии. 
Браун описва как е гледала от палубата сблъсъка на "Титаник" с айсберга и че била хвърлена в спасителна лодка №6. Цяла нощ гребала с жените до пристигането на спасителите от "Карпатия". 
Преди катастрофата Браун е била добре известна в Денвър със своята благотворителност и обществена дейност за финансиране на катедрала и планински лагери за бедни деца и сирачета. След катастрофата тя се прочува с набирането на средства от оцелелите от "Титаник" в помощ на бедните пътници да стигнат до крайното им пристанище Ню Йорк и да се установят там. 
рез 1914г. Моли Браун е извикана да помогне за сваляне на напрежението в Лъдлоу, където 20 души, включително жени и деца, са застреляни при разпръсването на стачкуващи миньори от части на Националната гвардия. Тогава е подпален и палатков лагер край мината, собственост на Джон Рокфелер. Браун помага и по време на Първата световна война и през 1914г. с кандидатира за сенатор - цели 6 години преди жените в САЩ да получат право да гласуват. 
Музеят, посветен на Моли Браун, се намира на няколко преки от щатския Сенат. В него има специален отдел, посветен на епизода с "Титаник". В края на обиколката гостите с изненада научават, че макар да е завършила само 8-и клас, Браун е говорела няколко езика и планирала поне още едно плаване с кораба, за да се възползва от добрата му библиотека. На снимката е орденът, който Моли Браун учредява за спасителите от кораба "Карпатия". 
Собствената й скромна библиотека, както и останалата част от музея, е оветена от жълтеникави 15-ватови крушки, каквито тя е използвала навремето. Тук е също описът с вещите, за които тя искала обезщетение от застрахователя на пътуването й с "Титаник", включително 14 шапки, кожи и колие за 20 000 долара. В каменната викторианска къща, която избегна събаряне през 1970г., няма вещи от борда на кораба. 
След като се омъжва за минния инженер Джей Джей Браун тя се мести извън града, за да е по-близо до мините през зимата. Разстоянието до Ледвил било над 7 километра и тя често го изминавала пеша. 
Джанет Калстром, пенсиониран банков служител, която от 6 години работи в музея като двойник на Моли Браун, има свое обяснение за упоритостта и издържливостта на известната пътничка на "Титаник". Браун отива с брат си в миньорския град Ледвил, щата Колорадо на 18 години. Браун умира през 1932г. в Ню Йорк докато се опитва да започне актьорска кариера. Музеят в Денвър организира тази година серия от специални събития. 