Предизборният плакат на Жан-Люк Меленшон призовава французите "Да завземем властта!". Описвайки се като "звукът и яростта" крайнолевият бунтовник раздвижва иначе скучната президентска кампания във Франция с огнено ораторство и революционни призиви, пише "Ройтерс".

Програмата му включва увеличаване на минималната заплата, намаляване на пенсионната възраст, конфискуване на доходите над 350 000 евро годишно и забраняване на уволненията в печелившите компании. Това му печели десетки хиляди леви привърженици и комунисти, които се стичат на предизборните му митинги из страната.

Сега 60-годишният Меленшон търси как да увеличи влиянието си в едно евентуално ляво правителство, както подсказват социологическите проучвания.

Меленшон не се извинява за прямото си говорене и независим дух. Той е изгонен от Троцкистите и напуска Социалистите преди да създаде собственото си радикално движение, наречено просто "Лявата партия".

Той печели репутацията си с избухливия си характер, ядосаните словоизлияния, насочени най-вече срещу журналисти. Всъщност самият Меленшон е бил журналист в началото на политическата си кариера.

Радикалният кандидат предизвиква медийното недоволство, след като нарича интервюиращия го журналист от Би Би Си "тъпанар." В интернет може да бъде намерено и видео, в което Меленшон избухва срещу млад репортер, попитал го за проституцията, с думите "лицемер" и "пилешки мозък."

Остроумието на Меленшон и призива му за гражданска революция срещу финансовата тирания обаче намира подкрепа. От аутсайдер той се превръща в третия по популярност кандидат според последните проучвания.

Според института CSA той може да набере до 17% от гласовете на първия тур на изборите на 22 април, изпреварвайки крайнодясната кандидатка Мари льо Пен, която също се бори за гласовете на работниците.

Част от привличането на Меленшон се крие в умението му да ораторства. Той акцентира върху литературните и исторически препратки, използва въздействащи думи и е много остроумен.

В речите му присъства и пламенният призив за по-честно общество и нападки срещу интелектуалното снобство на левицата. Всичко това намира подкрепа в по-циничния електорат, отчужден от политическите скандали и четирите години на икономическа криза.

Самият Меленшон е роден през 1951 г. В Танжер, Мароко. Родителите му са от испански произход. Те се преместват във Франция през 1962 г. Първият опит на Меленшон в политиката е по време на студентските бунтове от 1968 г., когато той повежда съучениците си.

Докато следва философия в университета Меленшон става член на троцкистката Международната комунистическа организация и приема псевдонима Сансере. През 1976 г. е изключен, а на следващата година се записва в Социалистическата партия. В нея той създава своя радикална фракция, наречена Ново социалистическо училище и социалистическо ляво.

Меланшон е министър на професионалното обучение по време на премиера социалист Лионел Жоспен от 2000 до 2002 г. След загубата на социалистите на президентските избори през 2002 г. е съкрушен.

През 2008 г. Меленшон обвинява социалистите, че са започнали да се държат като центристи и напуска, основавайки своята "Лява партия". Тя се съюзява с Комунистическата партия и други радикали и всички заедно оформят "Ляв фронт".