Отказва ли се човечеството от космическото си бъдеще?
Астронавтът Лерой Чиао наблюдава как космическите совалки, с които е летял в орбита, се отправят на последните си пътувания, за да се превърнат в музейни експонати. Той се притеснява, че човечеството несъзнателно се отказва от изследването на Космоса и от бъдещето си извън Земята.
След като миналата година извърши последната си мисия в Космоса, вчера совалката "Дискавъри" кацна на летище "Дълес" край Вашингтон на гърба на Boeing 747, за да бъде изложена в огромния хангар на Националния музей на авиацията и космическите технологии в предградие на столицата във Вирджиния.
Нейните сестри "Индевър", "Атлантис" и совалката прототип "Ентърпрайз" също ще бъдат изложени в музеи – съответно в Лос Анджелис, Кейп Канаверъл и Ню Йорк.
"Трудно е да прогониш мисълта, че вървим назад", коментира Чиао – ветеран от три мисии със совалки и едно пътуване до Международната космическа станция (МКС) с руската ракета "Союз". Сега той е частен консултант и съветник в индустриалната група Space Foundation. "Трудно ми е въобще да мисля за совалката в минало време. Беше прекрасен кораб".
Устремът на Русия към развитие на пътуването на хора в Космоса също изглежда разклатен, а някои наблюдатели се питат дали дори намиращият се във възход Китай ще изпълни гръмките си планове. Някои почват да подозират, че светът е на път просто да се откаже.
САЩ се надяват да подновят полетите на хора в Космоса около 2017 г., след като преустроят някои от ракетите си. В краткосрочен план САЩ са абсолютно зависими от Русия за транспорт между Земята и МКС.
НАСА запазва дългосрочните си планове за завръщане на Луната, изпращане на хора на астероид, преминаващ близо до Земята и в крайна сметка да достигне Марс. Ветераните от космическата програма обаче подчертават, че има нарастващо несъответствие между амбиции и ресурси за осъществяването им.
"Ако питате хората дали изследването на Космоса е важно, осем или девет от десет души ще ви кажат, че е така", отбелязва Роджър Лониъс, старши научен сътрудник в космическия отдел на института "Смитсониън". "Единственият проблем се появява, когато стане дума за финансиране. Никой президент или конгресмен няма да каже, че слага край на програмата за полети на хора в Космоса. Те обаче вземат решения, които ти пречат да получиш необходимите ресурси, за да направиш каквото и да било".
Губим ли интерес?
След серия от инциденти и технически проблеми самата Русия твърди, че полетите на хора в Космоса вече не са ѝ приоритет. Някои руски експерти се опасяват, че заради фокусирането върху космическата станция са изостанали по-доходоносни програми като изстрелването на сателити в орбита.
Китай, който изведе човек в Космоса за първи път през 2003 г. и възнамерява да го направи отново по-късно тази година, говори охотно за дългосрочните си планове, които стигат до Марс. Китайската космическа стратегия включва извеждането на собствена обитаема орбитална станция до 2020 г. и кацане на Луната до 2030 г. Това е близо половин век след последното кацане от екипажа на "Аполо" през 1972 г. Китай обаче си има свои силно специфични проблеми като бързо остаряващото население и някои специалисти смятат, че неговият апетит също може да секнат.
"Хората загубиха интерес към летенето в Космоса", коментира Джеймс Люис, старши научен сътрудник за технологии и политика в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. "Дори в Китай се чуват оплаквания, че парите трябва да се харчат на място за здравеопазване и социални услуги".
Според някои експерти решенията, които ще се вземат за космическите полети през идните десетилетия, могат да определят съдбата на целия човешки вид. Някои учени като британския физик Стивън Хокинг отдавна предупреждават, че ако човечеството не се засели на още някоя планета, рискува да загине или при ядрена война, или при природно бедствие като сблъсък с метеорит.
"Мисля, че изборът е доста поляризиран", коментира Джон Лонгсдън, космически историк и професор в Института за космическа политика в университета "Джордж Вашингтон". "След 50 години или ще имаме изследователски станции по подобие на тези в Антарктида на различни места в Слънчевата система, или ерата на държавно финансираното изследване на Космоса ще е приключила безвъзвратно".
Много различно бъдеще?
Лониъс, кураторът в Националния музей за авиация и космически технологии, се съмнява, че много то посетителите осъзнават, че човечеството може би тихомълком се отдалечава от изпълненото с пътувания в Космоса бъдеще, представено в "Стар трек" и безброй други научнофантастични произведения. "Хората много рядко се замислят за това, но ако ги попитате, вероятно ще ви кажат, че все пак очакват такова бъдеще. Дали това наистина ще се случи така? Вероятно не. Със сигурност ситуацията е много по-сложна".
Някои се чудят дали целият фокус на националните космически програми и на полетите на хора в Космоса не е поставен погрешно. Подобно на много други неща в авиацията и отбраната бъдещето може да се окаже много по-обвързано с безпилотните летателни апарати и със засилващата се роля на частните компании.
Подобренията в информационните технологии, които потенциално могат да включат и изкуствен интелект, може да извършат революция в употребата на роботи изследователи. Някои учени дори допускат, че може интелигентни машини, а не органични форми на живот като хората, да колонизират Космоса.
Частните компании също бързо разширяват дейността си – от кандидатстване за договори за снабдяване на МКС до британския предприемач Ричард Брансън с неговата компания за орбитален туризъм Virgin Galactic.
Засега много хора се съмняват, че частните фирми някога ще открият икономически аргументи, за да финансират пътувания дълбоко в Космоса. Каквито и методи да се използват за това обаче астронавтът Чиао остава до голяма степен оптимист. "Във времето, в което хората кацаха на луната, човек би си помислил, че досега вече ще сме на Марс. Все още мисля, че ще отидем там, въпреки че това ще отнеме много повече време. Ако не го направим, това би било истинска трагедия".