Ако френският президент Никола Саркози не спечели втори мандат, което няма да е изненадващо предвид проучванията на обществената подкрепа, може би основната причина ще бъде личната неприязън, която той предизвиква у много французи, пише Хю Скофийлд от BBC. А какво стои зад тази неприязън?

От момента, в който влезе в длъжност през 2007 г., Саркози се превърна в обект на такава антипатия, каквато не е изпитвана към никой друг френски президент от най-новата история. Тази враждебност обаче не се припокрива особено плътно с несъгласието с неговата политика.

Всички лидери очакват враждебно отношение заради действията си. Малцина го получават заради това, което представляват, а не заради това, което вършат.

Според редактора от новинарския сайт Atlantico Жан-Себастиен Фержу в голяма част от френското общество цари ирационална омраза към личността на Саркози. "Проучванията показват, че ако попитате хората дали подкрепят тази или онази политика, без да споменавате, че тя е негова, повечето от тях са склонни да я подкрепят. Въпреки това те няма да гласуват за него", отбелязва Фержу.

За него основната причина за враждебното отношение към Саркози е, че той е първият френски лидер, който не се посвени да се обяви за представител на политическата десница. "Това е иронично, защото всъщност той е тотално неустановен идеологически и няма как да разберем какво е интелектуалното му минало. Той обаче отправи много ясно послание, че не се притеснява да заяви, че е десен – а това отприщи огромна вълна от враждебност".

Тонът на тази "саркофобия" се задава в кафенетата и културните салони на буржоазен Париж, където президентът се възприема като вулгарен, обсебен от мисълта за пари, опасен полурасист. Наскоро филмовият режисьор Матийо Касовиц заяви, че ако Саркози стигне до втори тур на изборите, това ще означава, че Франция е "неофашистка колаборационистка" държава. Комикът Кристоф Алевек заяви в интервю, че Саркози е "опасен; от друга планета; глупак, който вярва на собствените си лъжи; психически ненормален". "Ако толкова обича парите, това е чудесно, но си е негов проблем и бих му препоръчал да си намери работа в банка или нещо подобно – и да ни остави на мира".

Пет години, след като Саркози отпразнува изборната си победа през 2007 г. в скъпия ресторант Le Fouquet's на "Шан-з-Елизе", това пиршество все още се смята за символ за предполагаемия му екстравагантен стил на живот. Привържениците на президента се умориха да изтъкват, че високопоставените социалисти също редовно посещават елитни парижки заведения.

Според десния юрист Жил-Вилем Голднадел саркофобията се корени в обществената култура, която все още се любюва в захлас на левите идеи. "Това е стара традиция – революционна и романтична – която приема на нож всичко, което намирисва на пари и привилегии", обяснява той. "Тя е свързана и с журналистическия бранш, който е смазващо левичарски. Проучванията показват, че между 80% и 95% от журналистите във Франция са с леви или крайнолеви убеждения и с обсесивната си фиксация върху така наречените пороци на Саркози те подкрепят тази идеология", коментира Голднадел.

Писателят Андре Беркоф смята, че истинската причина за неприязънта към Саркози не е банкетът във Fouquet's или луксозният му живот, а това, че той наруши каноните на президентската власт. "Когато Дьо Гол създаде Петата република, той установи президентска власт, която силно наподобяваше монархическата. Оттогава президентите и отляво, и отдясно, охотно приемаха това положение. Тогава обаче се появи Саркози, който каза: "Аз не искам да съм крал, искам да бъда политик. Искам да бъда като фурболен треньор". И хората искрено го намразиха".

Според Беркоф другата причина за неприязънта към президента е, че той каза на французите някои неудобни истини. "Франзуците бяха щастливи, докато ги управляваха Митеран и Ширак – лидери, които подхранваха постреволюционното схващане, че френската нация е избрана и общите правила на икономиката не важат за нея", коментира той. "Саркози разби тази илюзия и затова го намразиха още повече".

Професорът по социология от Сорбоната Мишел Мафесоли смята, че Саркози всъщност се радва на чувствително по-голяма подкрепа сред обикновеното население, отколкото сред левичарската интелигенция. Въпреки това проучванията на обществената подкрепа сочат, че той ще загуби изборите от социалиста Франсоа Оланд. "Повече от 60% от поддръжниците на Оланд заявяват, че ще гласуват за него само за да се отърват от Саркози", изтъква Мафесоли.