Учени изолираха най-старата човешка кръв в снежния човек Йоци
Учени изолираха най-старата човешка кръв в останките на Йоци - италианският праисторически снежен човек, който е обитавал Алпите преди около 5300 години, съобщи "Ройтерс".
Немски и италиански учени са използвали атомно-силов микроскоп, за да разгледат тъканта около раната в лявото рамо, причинена от стрела, която се предполага, че е убила човека от каменно-медната епоха. Останките са намерени, замръзнали в глетчер, с прорезни рани и на дясната ръка.
"Пробите приличат много на кръвните проби от съвременен човек", каза професор Албърт Зинк, германският ръководител на института за мумии и снежни човеци в Европейската академия "Болзано".
"За момента това са най-старите кръвни клетки", каза той и добави, че новата технология може да бъде използвана за изучаване на египетски мумии.
Изследването е проведено заедно с техническия университет Дармщад и Центъра за нанотехнологии в Мюнхен.
През последните две десетилетия учените са събирали проби от стомах, черва и зъби на добре запазения праисторически човек, който бил открит от немски катерачи през 1991 в Тиролските Алпи.
Йоци, чийто прякор идва от немското наименование на местността, имал кафява коса, кръвна група 0 и се предполага, че е бил на 45 години.
Нанотехнологичният инструмент, използван от Зинк и екипа му, е сканирал повърхността на тъканта с много чувствителна сонда. Докато тя се мести по повърхността, сензори измерват всяко малко отклонение на сондата, линия по линия и точка по точка, и така формират триизмерна картина.
Зинк заяви, че са открили червени кръвни клетки със същата форма, която имат и здравите хора в наши дни.
"Много е интересно, че червените кръвни клетки могат да издържат толкова дълго време", добави антропологът. "Тази информация и технология ще отворят нови врати за съдебната медицина и може да доведат до по-точно определение на възрастта на петна от кръв при криминални разследвания".
По-рано тази година учените разкодираха и последователността на генома на гените на Йоци, което е показало, че той е имал предразположение към сърдечно-съдово заболяване и кафяви очи, което предполага, че е бил от източен произход.
Йоци е имал непоносимост към лактоза, което е било нормално за неолитните аграрни общества, и е първият известен носител на лаймска болест, пренасяна от кърлежи.
По раната от стрелата е идентифициран протеинът фибрин, който се формира при съсирване на кръвта, пише в доклада на изследването. Този протеин е наличен в пресни рани и след това се разгражда, което показва, че Йоци е умрял бързо, а не няколко дни след раняването, както се предполагаше досега.
Учените продължават с изследванията с помощта на нанотехнологии и се надяват да научат повече за имунната система, ензимите и протеините на Йоци.