Когато през 2007 г. Никола Саркози спечели президентските избори, все още бяха в апогея си годините на бурен възход, започнал през 90-те години, а посланието му "работете повече, за да печелите повече" отговаряше на духа на времето.

Пет години по-късно отрезвяване, солидарност, справедливост и желание за честност в обществото диктуват промяната и социалистът Франсоа Оланд изглежда повече в крак.

Спечелването на избори изисква комбинация от харизма и проект, улавящ настроенията в обществото. Сеголен Роаял - опонентът на Саркози през 2007 г., имаше характер в изобилие, но посланието й за социална справедливост не пасваше на растящата икономика и процъфтяващата борса.

Този път настроението е съвсем различно. Когато и двамата претенденти обещават да запазят бюджета балансиран, избирателите знаят, че се задават години на съкращения, и търсят лидер, който ще накара всеки да направи жертви, без да жертва социалната държава.

Стилът също има значение. Французите са уморени от "бляскавия" си президент, възприеман като приятел на богаташите. Сдържаният маниер на Оланд е по-убедителен и той обещава справедливостта да бъде ръководният му принцип, което пък допада на младите - най-недоволните хора на десетилетието.

Ако той победи на 6 май - както прогнозират всички социолози - стилът и посланията му ще бъдат изучавани далеч отвъд границите на Франция.

За Кристиян Салмон - друг от известните публицисти - неолибералната революция, започнала в началото на 80-те години с Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, се е изчерпала с избухването на глобалната финансова криза през 2008 г., но все още не се е появила нова идеология да я замести. "Докато очакваме възникването на нова политическа парадигма, новите лидери на Европа днес имат повече характер, отколкото идеология - характер на очилат счетоводител, който да въведе ред в държавата."

Салмон казва, че кризата е направила неадекватно традиционното разделение между консерватори и социалдемократи. По-подходящо изглежда деленето между шоумени като Силвио Берлускони и Саркози, на които е трудно да се има доверие, от една страна, и по-скучните, но повече печелещи доверие личности като Марио Монти, Мариано Рахой и Оланд. "Време е за умереност и за морала, започнал през 2008 г. с Барак Обама", обобщава Салмон.

Извън политическата сфера неколцина вече напипаха новия дух. През януари 2009 г., по-малко от година след избухването на кризата, роденият в Германия дизайнер на Chanel Карл Лагерфелд обяви "Новата умереност", защото според него е приключено с блясъка и предстои "пролетно почистване" на морала.

Плановете на Оланд да увеличи данъците за банките, големите компании и богатите отговарят на ширещото се желание за повече честност след десетилетие, в което неравенството в страната достигна 30-годишен връх.

Същото важи и за обещанията му да бъде "нормален" президент, отговорен пред правосъдието като всеки гражданин. Още преди седмици той каза, че първото решение на новата власт ще бъде да съкрати заплатата на държавния глава и министрите с 30%, както и да пътува - когато е възможно - из страната с влак, а не със самолет.

Дори фактът, че отслабна, подсилва имиджа му на умерен човек, казва Салмон. "Не можеш да агитираш за съкращения и да имаш двойна брадичка."

Не е лесно да се улови духът на времето, но социолозите от агенция CSA се опитаха да измерят разликата между това как се възприема обществото и какво би трябвало да бъде. На 1000 избиратели бяха дадени 19 ключови думи от лозунгите на кампаниите през 2007 г. и 2012 г. и те бяха помолени да ги използват, за да опишат кои най-добре пасват на състоянието на френското общество и кои най-добре описват личните им мисли.

Двете най-използвани думи за описване на обществото бяха "печалба" (53%) и "капиталист" (43%), докато двете, с които респондентите най-често са описвали себе си, бяха "промяна" (28%) и "солидарност" (25%).

Едва 4% избраха "справедливост" като адекватно описание на положението във Франция, докато 22% посочиха думата като личното си желание нещата да изглеждат така.

Според него французите знаят, че ще има затягане на коланите, за да се оправят публичните финанси, но искат това неудобство да бъде споделено от всички. "Те не вярват на Саркози за това, защото на него се гледа като на президента на богатите."

През 2007 г., последната на захранвания с кредити просперитет, Саркози спечели избирателите с идеята, че всеки трябва да има възможност да забогатее. Разочарованите избиратели днес искат един честен капитан да командва кораба им през задаващата се буря. "Като акцентираше непрекъснато върху социалната справедливост, Оланд очевидно напипа пулса на времето", казва Сен-Мари.

В ключовата си реч от 22 януари социалистът обяви, че основният му опонент е светът на финансите, и постави темата за честността в центъра на кампанията си.

Доминиращата тема на кампанията през 2012 г. изскочи от корицата на броя на списание Le Point от 19 април. Заглавието "Омраза срещу богатите" е върху колаж, налагащ лицата на лидери на френската опозиция върху фигурите от известната картина на Жан-Виктор Шнец "Сражението пред общината", създадена по повод боевете от юлската революция от 1830 г., свалила династията на Бурбоните.

В центъра е подкрепеният от комунистите крайноляв кандидат Жан-Люк Меланшон, събрал внушителни митинги и в един момент издигнал се до трето място в социологическите прогнози. На първия тур за него гласуваха 11.1%.

Въпреки егалитарната си програма, обещаваща повече регулации, търсещият консенсус Оланд изглежда като изненадващо лице на промяната.

За разлика от Саркози, чийто унгарски произход и липса на елитно образование го направиха извънсистемен играч в състезанието през 2007 г., Оланд е отгледан в пелените на системата социалистически апаратчик, завършил училището на френския елит ENA, и е в ръководството на партията 11 години. Дори собствените му хора го описват като "скучен и мек като пудинг".

Кристоф Прошасон, историк на френската левица, смята Оланд за човек на идеологията. "Доктрината е нещо важно в политиката. Тя дава смисъл на действията ти."

Въпреки всичко това именно този обикновен имидж на Оланд може би се оказа най-големият му коз.

Дали Оланд ще остави отпечатък върху Франция и Европа - а може би и върху духа на времето си - ще зависи от това как ще трансформира призивите си за справедливост в политика.

Икономистът Томас Пикети, вдъхновил плана на Оланд за облагане с по-висок данък на печелещите над 1 милион евро годишно, смята, че той би могъл да стане френският Рузвелт в смисъла на това, че американският президент от 30-те години на ХХ век намали неравенството с по-високи данъци и създаде работни места с държавни инвестиции.

Когато започна кампанията си преди година, Оланд изглеждаше самотен в призивите за по-високи данъци и повече регулации. Когато кампанията му набра пълна скорост тази пролет, всичките 10 кандидати от първия тур, включително Саркози и Марин льо Пен, агитираха за вдигане на данъчните ставки и подобряване на регулациите.

Докато Оланд бе самотен глас с призивите си за усилия за растеж, а не за съкращения, в еврозоната, сега печели последователи и, изглежда, дори германският канцлер Ангела Меркел е сред  тях.

И все пак не бива да се забравя, че повечето от големите европейски държави се ръководят от десни правителства и финансовите пазари са готови да накажат всеки опит на Париж да се отклони от линията на строгия бюджет.