Фабриката "Желе Велкович" в Лесковац, който някога се славеше с процъфтявашата си текстилна индустрия, беше една от най-големите в града, когато Югославия започна да се разпада през 1991 г.

Следващите две десетилетия донесоха бавен упадък, съпътстван с хронично лошо управление и драматична загуба на конкурентоспособност. Във фабриката, в която някога работеха над 600 души, сега има едва 70 работници, а оглушителното тракане на старите промишлени станове едва успява да прикрие усещането за празнота.

От другата страна на улицата обаче има фабрика, от която се носи шумът на модерни машини. Тя наподобява елегантен и лъскав космически кораб, кацнал в депо за скрап.

Германският производител на дрехи Falke е един от няколкото нови гости на Лесковац – местното доказателство за започналото наскоро възраждане на текстилната промишленост в някои части на Европа, след като част от производството се премести от все по-скъпата Азия.

С драматичната си деиндустриализация, свиващо се население и растяща безработица Лесковац е христоматиен пример за много неща, които се объркаха в Сърбия, както и за някои, които могат да се оправят.

Демократическата партия на Кочич и нейният лидер Борис Тадич кандидатстват за нови мандати на президентските и парламентарните избори в неделя, като изтъкват, че са довели Сърбия на косъм от започването на преговори за членство в ЕС.

Демократите са доминиращата политическа сила в Сърбия, но срещат силно предизвикателство в лицето на Сръбската прогресивна партия – десни популисти, водени от кандидата за президент Томислав Николич. Някога той беше твърд националист и се отнасяше студено към Запада, но след години на слабо представяне в избори сега вече подкрепя идеята за присъединяване към Евросъюза.

Николич използва широкото недоволство от състоянието на икономиката, задушена от кризата в Европа. Тази година тя е на път да изпадне в стагнация. Безработицата е около 25%, а населението старее и намалява.

В текстилната промишленост в Лесковац има само 880 работни места. Тя западна заради срива на пазарите в бивша Югославия и евтината конкуренция в Азия, и беше разграбена в мътни приватизационни сделки.

След свалянето на бившия лидер Слободан Милошевич през 2000 г. реформите бяха концентрирани предимно върху намаляване на бюрокрацията и подобряването на бизнес климата, но засилващият се предприемачески сектор не успя да поеме всичките десетки хиляди хора, останали без работа заради западащата индустрия.

В национален мащаб заетостта в текстилния сектор и облеклото се е свила от 160 000 души през 1990 г. до около 40 000 през 2010 г. според доклад на Европейската инициатива за стабилност (ЕИС) от април. Това се получи въпреки създаването на стотици хиляди работни места за нискоквалифицирани работници в Източна Европа през последните години, тъй като много малко от тези места са в Западните Балкани, което поражда критики към правителството.

Според критиците приватизацията е преминала особено зле, без прозрачност и координация, като е обслужвала интересите на партията и на големите магнати вместо тези на работниците и обществото.

Правителството се защитава, като обвинява своите предшественици. Всички основни кандидати на изборите в неделя обещаха да последват препоръката на Европейската комисия да разследват приватизацията.

Все пак семената на растежа са посети. Освен с Falke миналата година сръбското правителство подписа инвестиционно споразумение за 13 милиона евро с южнокорейската компания Jura, която трябва да отвори производствена линия за електрически компоненти за коли в Лесковац, а турска компания за дънки в момента се опитва да си осигури земя в града, за да си построи фабрика.

Властите обаче се оплакват от липсата на конкретна стратегия за възраждането на града.

През 2011 г. сръбският текстилен сектор изнесе стоки за 921 милиона долара, предимно за европейския пазар – с 24% повече от предната година, отбелязва Весна Василевич от Асоциацията на текстилопроизводителите към Сръбската търговска камара.

Инвеститорите търсят нови възможности в Западните Балкани, твърди Василевич. "но не са полагани сериозни усилия за реформиране на икономиката и за създаване на система, съвместима с търговските ни партньори".

ЕИС посочва като причина за това посткомунистическия страх на политиците да не изглежда, че се месят твърде много в голямата индустрия. През април институтът заедно с Фонда за развитие на ООН отправи призив за промяна в модела на икономически растеж на Западните Балкани, за да се намали обезпокоително високата безработица.

Тази политика пренебрегва богатия опит и работната ръка в производствения сектор, например в текстила в Лесковац или военната индустрия в съседна Босна. "Предимствата, изглежда, все още са скрити в останките от миналото", пише ЕИС.

Кори Удовички, високопоставен представител на Фонда за развитие, коментира пред Reuters: "Има надежда. Въпреки че много компании не оцеляха, все още има знание и традиции."

Във фабриката "Желе Велкович" 47-годишният Горан Николич посръбва силно черно кафе и си спомня как се е върнал от Германия през 1988 г., за да работи в процъфтяващата тогава текстилна промишленост в Лесковац три години преди Югославия да се разпадне.

Сега той е един от 15-те души, които работят за производителя на дрехи Best Man DOO, и се смята за късметлия, задето получава заплата от 160 евро на месец – под половината от средното за Сърбия.