Неговата енергичност на трибуната, езикът му на човек от народа и колоритните му обещания да сложи край на времената на стагнация му донесоха победа на президентските избори през 2007г.

Въпреки това популярността на Никола Саркози намаля толкова бързо и стигна толкова ниско, че мнозина започнаха да го смятат за твърде арогантен и прекалено близък с богатите, щом попадна в Елисейския дворец.

Френетичната му предизборна кампания и обещанията да управлява през втория си мандат по различен начин, не впечатлиха достатъчно избиратели.

Последните социологически проучвания преди неделния балотаж посочиха изоставане от социалиста Франсоа Оланд с 4-8 пункта. Разликата е трудно да се преодолее за броени дни и прогнозира завръщане на социалистите на власт във Франция за пръв път от 17 години насам.

Силно амбициозен син на унгарски имигрант, Саркози твърди, че от младежките си години се е устремил към върха на френската политика, напук на липсата на елитното възпитание на водещите политици и бизнесмени във Франция. Запитан веднъж дали докато се бръсне пред огледалото продължава да мисли за президентството, той отвърна: "Не само докато се бръсна".

Слабостта му към скъпи часовници, модни блузи, лъскави яхти и поп музика отличи обичащия да тича сутрин държавен глава от всички предишни президенти. Те поддържаха по-сдържани предпочитания към хубавото сирене, доброто вино, литературата и почивката в тихата провинция.

Саркози не приглушава навика да фамилиарничи с публиката - от деня, в който бе записан как казва "Разкарай се, боклук" на критикуващ го участник в селскостопанско изложение до заявлението на пресконференция с хитра гримаса, че отношенията му със супермодела Карла Бруни са "сериозни".

Проучванията обаче го определят като най-непопулярния президент, борил се за втори мандат - две трети от избирателите му дават отрицателна оценка. На този фон Саркози изглеждаше изненадващо въздържан и признаваше, че работата му не е била лесна и е допуснал грешки. "Нищо не може да те подготви за това да си президент. Толкова е трудно", каза той пред няколко регионални вестника, след като Оланд го победи на първия тур с разлика от 1.5 процентни пункта.

На световната сцена Саркози спечели аплодисменти за способността си бързо да реагира на кризи като тези с еврото и Либия. Но у дома мнозина го смятат за нахален, бавен и вулгарен.

Осмиван заради обувките си на високи токове и нервашки маниер, Саркози се опита да действа малко по-кротко в края на мандата, но под стреса на битката с Оланд той понякога избухваше в размяна на остри реплики с опонентите и журналистите.

Агресивният му подход, който преди пет години привлече обикновените хора, този път не бе в негова полза. След нереализираните му обещания от 2007 г. да намали безработицата, малцина вече вярваха на уверенията му, че може да съживи болната френска икономика.

Дори хора от обкръжението на Саркози признаха миналата седмица, че му трябва чудо, за да победи.

Мнозина бяха разочаровани, когато той се държа рязко и агресивно на единствения телевизионен дебат на 2 май срещу Оланд и на няколко пъти го обвини в лъжа и го нарече "малък клеветник".

Най-голямата издънка на президента в очите на мнозина от избирателите е, че вместо да пребори безработицата, той допусна тя да достигне най-високото си равнище от 12 години насам.

Основните му реформи - вдигане на пенсионната възраст от 60 на 62 години, отмяната на 35-часовата работна седмица, предоставянето на повече автономия на университетите и промени в данъчното облагане, за да е по-лесно на работодателите да държат работници отвъд редовното време - му донесоха малко популярност посред икономическите трудности.

По време на кампанията си Саркози обещаваше да реформира трудовия пазар и данъчната система, за да стимулира производството и създаването на работни места, да намали притока от имигранти и да провежда референдуми.

Избирателите обаче си припомняха как той празнува победата си през 2007г. с приятели милионери в парижки бар и как веднъж опита да осигури държавна работа за сина си. Дори в личен план те не приеха докрай публичността, с която се разпадна втория му брак броени седмици след вота и последвалата бурна любовна афера с Карла Бруни, за която се ожени в началото на 2008г.

Адвокат по образование, Саркози изгради политическата си база в елитното парижко предградие Ньойи и стана национално известен през 1993г. с влизането си в девическо училище за освобождаването на деца, взети за заложници от мъж, кръстен "Човекът-бомба".

В последвалите две години той стана дясна ръка на премиера Едуар Баладюр, беше министър по въпросите на бюджета и говорител на неуспешната президентска кампания на министър-председателя срещу Жак Ширак. Когато Ширак победи през 1995г., Саркози прекара 7 години в политическата периферия.

През 2002-2004г. и отново през 2005-2007г. той се завърна като твърдолинеен министър на вътрешните работи. Междувременно през 2004-2005г. бе министър на финансите и овладя контрола над управляващата партия против желанието на Ширак.

При избухването на финансовата криза през 2008г. Саркози прие антикапиталистически тон, заканваше се да накаже спекулантите и защитаваше силната държавна роля в икономиката. Той оглави и ответните мерки на Европа срещу кризата и помогна за създаването на Срещата на Г-20 на водещите световни икономики.

Саркози подобри отношенията с Вашингтон, върна Франция във военните структури на НАТО за пръв път от 1966г. насам, договори примирие в кратката руско-грузинска война от 2008г. и оглави западния алианс срещу режима на Муамар Кадафи през миналата година.

Доста преди изборите президентът обеща да се оттегли изцяло от политиката, ако изгуби неделния балотаж. Според Минк обаче той си оставя отворена вратичка за политик от опозицията.