За Анри Пролио, известният ръководител на френския енергиен гигант EDF, победата на социалиста Франсоа Оланд на президентските избори в неделя може да излезе доста скъпо.

През миналата година Пролио е спечелил 1.6 милиона евро и може да стане една от първите жертви на намерението на Оланд да се постави таван на заплатите в контролираните от държавата компании. Но и мнозина други високопоставени мениджъри също гледат тревожно към дните след балотажа.

Ограничението е само една от мерките, предлагани от Оланд като необходимост за възстановяване на справедливостта във Франция и, по думите му, слагане край на политиката на Никола Саркози, фаворизираща богатите. Друга мярка е въвеждането на 75% подоходен данък за всички, печелещи над 1 милион евро годишно.

Критиците на тези социалистически идеи казват, че ако те се реализират, заплатата на ръководителя на толкова голяма корпорация ще падне с две трети до не повече от 500 000 евро годишно. Според тях за такива пари няма да могат да привличат талантливи мениджъри.

Това от своя страна ще направи още по-тесни връзките между френската държава и нейните компании, тъй като ще е доста по-лесно да се привличат ръководители от правителствения, отколкото от частния сектор, където заплащането е доста по-добро.

Данни от 2011 г. сочат, че 26% от висшите ръководители на компании във Франция са започнали работа първо в държавната администрация. Това е много повече, отколкото в държави като Германия, Великобритания или САЩ, твърди проучване на HR фирмата Heidrick & Struggles.

Дори някои от онези, които приветстват идеята за някакво ограничаване на големите заплати, са притеснени от това, че вместо да се пипа със скалпел, се размахва брадва.

Оланд се заканва да забрани на най-скъпо платените ръководители да взимат повече от 20 пъти най-ниската заплата на служители в публични компании. Това обаче може да предизвика сериозни размествания в управителните съвети на корпорациите и в отделни сектори от икономиката. От своя страна подобен ефект само илюстрира колко голямо се е запазило влиянието на правителството над икономиката в страната.

Новият кабинет в Париж вероятно ще може без проблеми да съкрати заплатите на топ мениджърите в корпорации с мажоритарно държавно участие - например ядрения холдинг Areva, енергийният EDF или операторът на летища Aeroports de Paris, но също така ще повлияе и на решенията по този въпрос там, където държи дялове над 25%.

Това пък засяга фирми като газово-енергийната GDF Suez (36% държавен дял) или France Telecom (27%), където шефовете ще изгубят доста пари. Главният изпълнителен директор на GDF Жерар Местрайе е получил през 2011 г. заплата от 3.3 милиона евро, включително основно заплащане от 1.4 млн. евро. Стефан Ришар от  France Telecom е получил 1.6 милиона евро.

Представители на щаба на Оланд обясняват, че идеята има нюанси - че таванът в заплащането ще зависи от това каква е най-ниската заплата в съответната компания, както и че целта все пак не е да се ореже заплатата на шефа, а служителите да получат онова, което са си заслужили. "Модерната левица подхожда модерно към този въпрос. Има закон, има и мисленето на мениджърите за компенсации, има и нужда от промяна във Франция. Регулацията сама по себе си не е достатъчна, трябва да се промени начинът на мислене", обяснява пред Reuters източник от обкръжението на Оланд. То дава за пример неотдавнашното решение на Volkswagen да се раздадат на всеки от редовите служители бонуси от 7500 евро като опит да се успокои раздразнението им от заплатата на шефа Мартин Винтеркорн - 17 милиона евро за 2011 г.

Също в Германия колегата на Пролио в E.ON е получил миналата година 4.5 милиона евро - повече от 10 пъти над сумата, която Оланд казва, че е готов да позволи като заплата за ръководител на EDF, и почти сигурен сигнал, че френската корпорация може трудно да намери опитни висши мениджъри.

Има сериозни шансове идеята да стане и закон, но мнозина икономисти прогнозират, че екипът на Оланд, който е предимно от привърженици на свободния пазар, ще направят текстовете по-гъвкави, за да не е толкова драматичен крайният ефект. Дори при намалена заплата облагите на високите постове - служебни коли и жилища - може да привличат талантливи бизнесмени.

Въпреки това перспективата от съкращаване на заплатите накара фирмите за набиране на персонал да предупредят, че вероятно ще е трудно във Франция да бъдат привлечени чужденци за висши мениджъри. "Ако искат да си намерят ръководител извън администрацията, ще им е доста трудно. Няма да са конкурентоспособни... Ще се изгуби шансът за кандидати, които не са французи", казва Дидие Вюшо, ръководител за Европа на  Korn/Ferry International.

Така че макар да цели създаване на равенство, предложението може да увеличи влиянието на тесен кръг, към който принадлежи и самият Оланд, съставен от отгледани във Франция технократи, възпитаници на най-елитните университети в страната. Пролио, Ришар и Местрайе, за които остават броени дни със седемцифрени заплати, също принадлежат на този кръг.

Не всеки в бизнес средите смята, че идеята да се ореже заплащането им, е лоша. Симпатизиращите й дават за пример, че дори в САЩ, известни с ограничения контрол над частния сектор, бяха сложени тавани в заплатите на няколко корпорации, включително на застрахователя AIG, макар че това бе направено, след като тези фирми бяха спасени с пари на данъкоплатците.

В същото време при управлението на Пролио акциите на EDF изгубиха 59% от стойността си. Това прави заплатата му от 1.5 милиона евро за 2011 г., включително 556 хиляди евро бонус, да изглежда за мнозина проява на незаслужена щедрост.