Този уикенд в Чикаго президентът на САЩ Барак Обама ще събере лидерите на над 60 държави на 25-ата среща на върха на НАТО. Той и останалите държавни ръководители ще заседават в момент, в който създадената от Запада система на международно правосъдие, налагано на много места от НАТО, е по-силна и поражда очаквания за по-голяма отговорност по света.

Тази седмица босненският сръбски генерал Ратко Младич беше изправен пред съд в Хага за престъпления в Босна, след като 17 години се изплъзваше от правосъдието. Миналия месец бившият либерийски президент Чарлз Тейлър беше осъден от друг международен трибунал за подпомагане и подстрекаване на военни престъпления в Сиера Леоне. Изненадващо сред сирийската диаспора се появиха признаци на стремеж към международно правосъдие – сирийски демонстранти настояха президентът Башар ал Асад да бъде съден в Хага.

В същото време, докато хората по света наблюдават как военнопрестъпници се изправят пред правосъдието, те искат да видят и че най-могъщите армии в света също носят отговорност за действията си. Извън САЩ и Европа все повече се засилва усещането, че системата на международното правосъдие действа на две нива. Западът съди хора за военни престъпления, а в същото време не подвежда своите сили под отговорност, смятат критиците.

Някои от тези разбирания са преувеличени. САЩ и НАТО нито са въплъщение на злото, нито са съвършени. Скорошно изследване на Human Rights Watch например показва, че през седеммесечната си кампания на бомбардировки в Либия силите на НАТО са убили поне 72 цивилни, но алиансът положи големи усилия, за да избегне възможно най-много цивилни жертви. За разлика от него Младич и Тейлър демонстрираха особено усърдие в избиването на цивилни.

Убеждението, че съществува двоен стандарт обаче се усеща интуитивно в страните извън НАТО. В разговорите си през последните няколко години съм се убеждавал как всякакви хора, от китайски интелектуалци до цивилни босненски сърби и талибански бойци, вярват искрено, че престъпленията на Запада са много по-тежки от тези на хората, изправяни пред международни трибунали.

Хина Шамси, директор на Националния проект за сигурност към Американския съюз на гражданските свободи, смята, че действията на САЩ в преследване на заподозрени терористи по света подкопават ролята им в изправянето на бегълци като Тейлър и Младич пред правосъдието. "Употребата от САЩ на безпилотни самолети, планираните убийства и задържанията без обвинение всъщност дестабилизират системата на международно правосъдие, за чието създаване те помогнаха", смята тя.

Нито една от трите най-могъщи държави – САЩ, Китай и Русия – не е страна по статута на Международния наказателен съд. Техни граждани не могат да бъдат съдени в него, освен ако Съветът за сигурност на ООН не вземе такова решение. Предвид факта, че всяка една от тези държави има право на вето в съвета, това едва ли някога въобще ще се случи.

Системата е неравностойна и в други отношения. Ветото на Москва предпазва нейните приближени като сирийския президент Асад. Китайското вето например защитава автократичния режим в Северна Корея, а според критиците на Израел САЩ правят същото с прегрешенията на еврейската държава.

В някои отношения наистина има двойни стандарти. Ако трябва да сме честни, Тейлър и Младич бяха сравнително лесна плячка – международни парии без силни съюзници. Арестът и присъдите им не струваха на САЩ и НАТО кой знае какъв политически капитал.

И все пак изправянето им на подсъдимата скамейка създава усещане за възмездие за жертвите.Присъдите и създаването на Международния наказателен съд може да предотвратят нови военни престъпления и трябва да бъдат приветствани.

В същото време обаче е широко разпространено схващането, че на американските, натовските и израелските сили не се търси такава отговорност. Някои елементи от така наречената война срещу тероризма наистина заобикалят международното право. Правителството на Обама прекрати някои от най-лошите практики на администрацията на Буш, но запази други.

Задържането за неопределено време без съдебен процес в залива Гуантанамо трябва да спре. Американските удари с безпилотни самолети трябва да се извършват от армията и да се обявяват публично, вместо да бъдат тайни операции на ЦРУ. А когато се появят съобщения за цивилни, убити от безпилотни самолети, те трябва да се разследват, а на близките на жертвите да се изплащат компенсации, както диктуват законите на войната.

Американските безпилотни удари в Пакистан обаче не са безразборни като обстрела на Грозни от руската армия. Стереотипизирането на американските мюсюлмани от нюйоркската полиция е срамно, но не е толкова осезаемо, колкото тормоза на уйгурите от китайските власти. Не оправдавам американските изстъпления, особено тези след 11 септември. Няма оправдание за нашите престъпления. Те подхранват конспиративните теории на нашите врагове и трябва да спрат.

Не твърдя, че ако САЩ спазват по-стриктно международното право, екстремистите няма да ги мразят. Някои от тях могат да бъдат спрени само със смъртоносна сила. В наш интерес е обаче да спазваме ревностно правилата на войната. Това ще подкопае позициите на онези, които обвиняват САЩ в лицемерие и ще помогне на Вашингтон да спечели подкрепата на тези, които изповядват същите идеали.

Най-доброто, което САЩ и съюзниците им в НАТО могат да направят на срещата в Чикаго този уикенд, е да обещаят да спазват по-стриктно законите на войната, които самите те създадоха. Президентът Обама и другите лидери, които пренебрегват усещането на хората по света за двоен стандарт, поемат риск. САЩ и НАТО трябва да се съюзят със законите на войната и да им позволяват да се превърнат в техни врагове.