Големи производители на лекарства работят съвместно с представители на Европейския съюз по аварийни планове за продължаване на доставките в Гърция и след евентуалното напускане на еврозоната от страната.

Дискусиите са набрали скорост през последните дни, твърдят пред Reuters източници от индустрията, и производителите внимателно анализират опита от рухването на Аржентина преди 10 години, когато някои компании се съгласиха да продължат доставките без да им се плаща за известно време.

Директори във водещи фармацевтични компании - особено тези с централи в Европа - са под натиск да избегнат здравна катастрофа, която може да с  случи, ако гръцкият внос спре заради масирано девалвиране на една нова драхма.

Плановете все още са в начален етап, но идеята е да се изработи схема аз бързо прилагане, която да запълни критичния период, когато трябва да продължи доставката на най-важните лекарства в продължение на няколко месеца, обяснява източник на агенцията, запознат със ситуацията.

Ричард Берстрьом, главен директор на Европейската федерация на фармацевтичната индустрия и нейните сдружения, потвърждава, че неговата организация обсъжда гръцката ситуация, но не дава никакви подробности. "Очевидно, че сме в състояние на тревога и разговаряме с хората. В много близък контакт сме с Европейската комисия и групата за Гърция, както и сами следим събитията." ЕС създаде  през миналата година групата за Гърция, оглавена от Хорст Райхенбах, с цел да помогне на Атина да се справи с дълговата криза.

Гърция внася почти всичките си лекарства и е изключително зависима от брандираните продукти - за разлика от по-евтините генерични лекарства - което означава, че по този показател тя храчи относително много на глава от населението.

Схеми, действащи няколко месеца, ще са ограничени до определени категории жизнено важни лекарства и вероятно няма да отговори на всички проблеми. Схемите също така трябва да са изградени по начин, защитаващ и акционерите и пациентите на фармацевтичните компании.

Отделни части от гръцката здравна система вече страдат от недостиг на лекарства през последните месеци, а задълженията само от държавните болници към производителите на лекарства надхвърлят 1.2 млрд. евро. Компаниите вече прилагат различни стратегии за ограничаване на загубите от несигурния пазар.

Датската Novo Nordisk - водещият в света доставчик на инсулин - отдавна настоява да й се плати, докато британската GlaxoSmithKline казва, че продължава да работи в нормален режим и не настоява незабавно да й се плаща доставеното. Швейцарската Roche, която е №1 в света за лекарства за борба с рака, е заела междинна позиция. Миналата година тя мина към система за незабавно плащане на доставките в задлъжнелите болници, но се прави изключение за медикаментите за болни от СПИН или за подложените на трансплантация.

Производителите знаят от опит, че не може просто да затвориш кранчето. Преди две години срещу Novo Nordisk се надигна вълна от протести, след като правителството нареди да се свали с 25% цената на някои инсулини и фирмата спря доставките. Кризата се разреши, когато Атина отстъпи и прие по-малко поевтиняване.

Гръцкият пазар заема едва 1% от световните продажби на лекарства, но понеже е част от ЕС влиянието му е по-значително. Намаляване на цените в Гърция, например, може автоматично да предизвика поевтиняване и в по-богатите държави заради т.нар. референтно ценообразуване. Фармацевтичните компании се опитват да избегнат този ефект, но още не е ясно дали ще успеят.

Освен това заради кризата много лекарства напуснаха Гърция - търговци на едро ги изнесоха към държави с по-високи цени като Германия. Едва след това бяха въведени квоти за износа на някои медикаменти с цел да се ограничи тази практика.

Подобна паралелна търговия е разрешена от правилата на единния европейски пазар и може да помогне на разходите на здравните системи в ЕС. Фармацевтичните компании обаче се опитват да избягнат това и предлагат в аварийните схеми за Гърция да се включат гаранции, че доставките им действително са предназначени за гръцки пациенти, а няма да отпътуват за по-богати държави. Притеснение им създават и измамите при реимбурсирането в Гърция.

В страната вече се увеличават пациентите, които трудно се снабдяват с предписаните им лекарства, твърди Апостолос Веизис, ръководител на програмите на "Лекари без граници" в Гърция. Една от причините за дефицит сред аптекарите са забавените плащания от държавните застрахователи и осигурители. Друга са намаляващите доходи и покупателна способност на самите пациенти, все повече от които не могат да си позволят 10-25% които по принцип доплащат от рецептурните лекарства.