От престъпност могат да се изкарат пари, но струва ли си чак толкова?

От десетилетия насам банковият обир е обвит с особено романтика и блясък - няколко часа планиране, няколко минути адреналин, багажник, пълен с пачки, никакви данъци и цял живот лукс на Карибите или в Коста дел Сол. Киното, криминалните романи и медиите обожават този сюжет.

Законът е категоричен в оценката си за това престъпление, за моралните угризения може да се погрижи местният пастор, но икономистите пресмятат, че възвращаемостта от този тип рискова инвестиция е много ниска.

Стивън Левит и Стифън Дъбнър описаха през 2005г. колко много дилъри на кокаин в Чикаго продължават да живеят при майка си, защото просто не печелят достатъчно, за да си позволят да се изнесат.

Публикация на икономисти от този месец в списание Significance допълва това твърдение със статистика от Великобритания и САЩ. Те претендират, че може би за пръв път в историята са направили "икономически модел на банковия обир".

Професорите Бари Райли, Нийл Рикман и Робърт Уит от Университета на Съри и Университета на Съсекс са получили "уникален достъп до иначе поверителни данни" от Британската асоциация на банкерите относно банковите обири. Те са прегледали и съответните данни на ФБР за САЩ, където това престъпление е описано доста по-конкретно, докато на Острова то е вписано в общата статистика.

Данните от 2006г. сочат, че в САЩ средната сума, открадната при банков обир, е била $4330. Информацията от Великобритания за 2007г. сочи доста по-добра сума -  £20 331, или около 40 000 долара при тогавашния обменен курс, а максималното откраднато е било £425 610 (близо $950 000).

Една трета от обирите обаче са завършили с празни ръце, което означава, че средната сума би трябвало да се увеличи до около £30 000. Авторите допълват, че в някои случаи обирджиите са заловени и парите са върнати, което пък коригира сумата надолу. Има и обири, които са дело на екип, разделящ си плячката, и в крайна сметка професорите стигат до заключителната сума от "много скромните £12 706.60 на обир".

За мнозина, разбира се, сума, равняваща се на 25 000 долара не звучи никак малко. Но икономистите са си икономисти и продължават до обясняват, защо дори тези пари не те правят богат.

На базата на средната заплата на наетият на пълен работен ден британски служител (£26 000) те изчисляват, че средният успял банков обирджия си докарва умерен начин на живот за 6 месеца. "Един банков обир, дори и да приключи успешно, изобщо не осигурява луксозен живот на крадеца до края на дните му. Даже не му осигурява и нормален живот - за такъв ще трябва да обира банка два пъти в годината. Но с всеки обир шансът да бъде заловен се увеличава и след 4 удара е по-вероятно той да е вече зад решетките."

Оказва се, че на нападателите не влияят неща като това колко голям е банковият клон, как се охранява, колко са служителите в него, колко клиенти може да се окажат вътре, дали съхранява повече пари, наблизо ли е полицейският участък...

Няколко фактора обаче влияят на успеха - размерът на бандата, използването на огнестрелно оръжие и дали банката има бързо спускащи се защитни заграждения. "Колкото по-голяма е бандата, толкова повече може да открадне", пишат авторите. Всеки нов член може да добави "очаквана стойност" от средно £9033.20 при обир, ако се вярва на статистиката. По-вероятно е опитните обирджии да работят на групи и да са по-добре организирани. "Но въпреки това, ако плячката се раздели по равно, печалбата на всеки намалява, независимо, че цялата сума е по-голяма."

Въоръжените обири определено са по-успешни - средно  £10 301 се изкарват повече в сравнение с невъоръжените. От икономическа перспектива това е логично. "Възможното наказание е по-голямо за такова престъпление и извършителят очаква по-голяма печалба за такъв риск." Но струва ли си съотношението печалба срещу риск? "Възнаграждението изглежда умерено, като се има предвид, че хванат ли те, съдът е безпощаден за въоръжен грабеж и налага сурови присъди."

Защитни заграждения, спускащи се между нападателя и персонала за част от секундата, значително намаляват шансовете за успех. "Щом при сегашното положение успяват 66% от обирите, то масовото въвеждане на такава защита би намалило успешните обири наполовина", смятат икономистите. Но икономическата логика действа срещу тази препоръка - разходите за всеки такъв екран са около £4500, което е относително висока сума спрямо загубите от обири. Вероятно това обяснява защо във Великобритания с такава защита са оборудвани само 12% от банките, а в САЩ този дял е още по-нисък.

Всъщност, банките не се вълнуват толкова колко пари може да изгубят в банкови обири. Повече ги притеснява психологическият ефект - ударът по репутацията им и не дай Боже да пострада клиент или някой от персонала.

Заключението на професорите?

Те признават, че вероятно самите обирджии са стигнали преди тях до това заключение: "Успешните престъпници изучават иконометрика." Впрочем, свидетелство за това е, че от двете страни на Атлантика се увеличават обирите на бронирани коли за превозване на пари, както и онлайн кражбите от банкови сметки.