Програмата на новото коалиционно правителство на Гърция предвижда такива фискални мерки, че ще се сблъска с остра съпротива от кредиторите и партньорите си през следващите дни. Сред тях са намаляване на данъци, допълнително подпомагане на бедните и безработните, замразяване на съкращенията в публичния сектор и две години повече за намаляване на бюджетния дефицит, съобщи Reuters.

Агенцията, която е виждала документа, описва, че той отразява обществения натиск да се опита предоговаряне на част от споразумението за финансова помощ за страната в размер на 130 млрд. евро. В текста няма нищо различно от обещанията, които трите партии даваха в предизборната кампания, но ако се приложи всичко от предвиденото, то ще отмени много от антикризисните мерки, договорени през февруари.

Гръцката програма включва призив да се рекапитализира петата по големина банка в страната ATEbank. В същото време в Брюксел обсъждат дали тази земеделска банка на Гърция да не бъде силно редуцирана, слята с друга или ликвидирана, съобщи преди дни Reuters.

Предвижда се намаляване до 13% на ставката за ДДС за ресторанти и фермери, която в момента е 23%, замразяване на съкращенията в раздутия бюджетен сектор (тази седмица "Уолстрийт джърнъл" съобщи, че реално са съкратени няколкостотин вместо уговорените по антикризисния план няколко хиляди) и удължаване от 1 на 2 години срока за отпускане на помощи за безработни.

Друга мярка, която програмата предвижда, е намаляване на данъчната тежест за гражданите, като те няма да бъдат принуждавани да плащат вноски, които надхвърлят 25% от доходите им.

Прагът на необлагаемите доходи трябва да се вдигне, минималната заплата - съкратена с 22% от февруари - да бъде коригирана нагоре според споразуменията между работодатели и служители, а промените в отслабване силата на колективното договаряне да бъдат отменени.

Документът призовава за ускорено изплащане на натрупаните 6 млрд. евро дългове към доставчици на правителството.

Правителството ще поиска и удължаване с две години на срока за намаляване на дефицита до 2.1% от БВП от 9.3% през 2010 г. Това обаче ще изисква кредиторите да отпуснат още пари на Атина - вероятно от порядъка на 16-20 млрд. евро.

В понеделник в гръцката столица трябваше да пристигат представителите на МВФ, ЕС и ЕЦБ (т.нар. тройка), но заради очната операция на премиера Андонис Самарас и влизането в болница на финансовия министър Василис Рапанос (той дори още не е положил клетва) това ще стане след седмица. По същата причина не е ясно дали Самарас ще може да участва във важната среща на лидерите на ЕС в четвъртък и петък, където темата Гърция със сигурност ще е сред водещите. Това от своя страна може да забави поредния транш помощ за Атина, която по думите на предишното правителство има пари за още около месец.

Представители на еврозоната вече предупредиха, че са склонни да разговарят с новата власт, но само за удължаване на някои срокове за прилагане на споразумението. Според тях това е логично, защото заради изборите на 6 май и повторението им на 17 юни администрацията почти спря да работи, а страната продължи да пропада в рецесия.

В съвместно изявление Самарас като лидер на "Нова демокрация" и лидерите на другите две коалиционни партии - Евангелос Венизелос от ПАСОК и Фотис Кувелис от "Демократична левица", заявяват, че основната им цел е "да се справят с кризата, да отворят път за растеж и да ревизират условията на сделката за кредити, без да заплашват европейския курс на страната или присъствието й в еврозоната".