Украинският парламент даде по-висок статут на руския език
Украинският парламент прие във вторник спорен проектозакон за повишаване на статуса на руския език и предизвика гневни схватки между проправителствени и опозиционни депутати, които ще опасяват, че това ще увеличи влиянието на Русия, съобщи Reuters.
Парламентът одобри закона на второ и последно четене минути след изненадващото предложение на един от депутатите от групата на управляващите, на което опозицията нямаше време да реагира. В сряда председателят на парламента Володимир Литвин заплаши да подаде оставка.
"Всяка процедура, която можеше да бъде нарушена, беше нарушена", каза Ардений Яценюк, лидер на най-голямата опозиционна група. Депутатите от опозицията опитаха, но не успяха и физически да спрат председателя на парламента да даде начало на гласуването и това провокира сблъсъци. Когато и те не постигнаха целта си, опозиционните депутати започнаха протест. По-късно във вторник опозиционните лидери и стотици техни поддръжници за кратко се биха с полицията, когато се събраха близо до сградата, където президентът Виктор Янукович трябваше да има пресконференция в сряда сутринта.
"Полицията използваше сълзотворен газ срещу гражданите и народните представители", твърди в изявление опозиционната партия "Баткившчина". Според полицията в Киев, цитирана от агенция "Интерфакс", сълзотворен газ е бил използван от неидентифицирани хора срещу полицаите. Полицаите се оттеглиха, след като протестиращите се съгласиха да не правят палатков лагер.
Политиката за руския език е деликатна тема в бившата съветска република с население 45 милиона души, където официалният език е украински, но където голяма част твърдят, че руският им е майчин език.
Ако бъде подписан от Янукович, законът на практика ще признае руският за "регионален език" в областите с предимно руски говорещо население като например родния на президента Донецк. Така той ще може да се използва в обществените услуги.
Поддръжниците на проектозакона, изготвен от членове на партията на Янукович, твърдят, че той ще направи животът по-лесен в големите региони, където се говори руски, защото и децата ще могат да се обучават на руски. Критиците смятат, че използването на украински е знак за суверенитет и че официалното признаване на руския ще държи Украйна в сфератана влияние на Русия. Опозицията твърди, че проектозаконът е прокаран, за да се спечелят гласоподаватели в руски говорещите региона преди изборите през октомври.
Сега Янукович може или да подпише закона или да му наложи вето и по този начин да си спечели подкрепа в Западна Украйна. "Янукович ще подпише закона, той ще действа в интерес на партията си", казва Володимир Фесенко, политически анализатор, цитиран от Reuters. Русия от своя страна ще приветства закона, защото Кремъл твърди, че на някои места в Украйна правата на руски говорещите се нарушават.
Законът запазва украинския като държавен език. В същото време с него се гарантира свободното използване на регионални езици, към които се отнасят още български, белоруски, арменски, гагаузки, идиш, кримотатарски, молдовски, немски, новогръцки, полски, ромски, румънски, словашки, унгарски, русински, караимски и кримчацки. Действие на този статут ще има за тези езици, които да родни за не по-малко от 10% от населението в дадена територия. По решение на местната власт или след събирането на подписи в отделни случаи и при отчитане на конкретна ситуация такива мерки могат да се прилагат и за групи, които са под 10% от местното население.