Извисяващ се като блестящ къс стъкло в сивото лондонско небе, най-високият небостъргач в Западна Европа, ще бъде официално открит днес. Shard ("Шард") е създаден от световноизвестния архитект Ренцо Пиано, чиято идея е огледалните му стени да отразяват динамиката на града.

Лондончани, живеещи в подножието на футуристичната сграда обаче, са объркани от темпото, с което Лондон променя образа и идентичността си, разказва Reuters.

Shard все още е само една куха черупка, която тепърва трябва да се напълни с наематели, офиси, фирми, хотел... Той е също така ярък пример на това колко непредвидими могат да бъдат повратите на икономиката.

Извисяващ се на 310 метра над южния бряг на Темза, небостъргачът вече доминира хоризонта на града. Никоя друга сграда не е изпъква толкова ярко и никоя досега не е предлагала гледка на забит в ниските облаци клин от стъкло и стомана.

Днес всъщност се отбелязва завършването на външната част и за събитието пристигна делегация от управляващата в Катар династия, която финансира проекта с 1.5 милиарда паунда. Довършителните работи във вътрешността ще отнемат още няколко месеца. Засега кулата има договор само с един наемател - веригата за хотели и СПА Shangri-La.

Кулата е забележителна за Лондон, но иначе е далеч от небостъргачите в Америка, Близкия изток и Азия, да не говорим, че е по-ниска от "Емпайър стейт билдинг", завършен преди повече от 80 години. Скоро в Москва ще бъде завършена Кулата на федерацията, която със своите 360 метра ще бъде най-високата в Европа.

В Shard ще се намират някои от най-високите и най-скъпи апартаменти в Европа, от които ще се открива уникална гледка към многовековната история на Лондон. Вече ги няма мизерните квартали от времето на Чарлз Дикенс, но близо до кулата са някои от бедните квартали с висока безработица и престъпност, подсилени от втората вълна на рецесията.

Някои лондончани се дразнят дори от дизайна й, който смятат за неадекватно бляскав и обидно пищен за трудните времена, през които минават британската икономика и общество. Те казват, че когато мъглата и дъждът скрият силуета му, се чувстват най-добре.

Британските медии също реагират хладно, а някои дори го наричат символ на "олигархитектура", доминиращ лондонския пейзаж. Други го описват като дразнещ очите и съсипващ гледката над средновековния Тауър и купола на бароковата катедрала "Сейнт Пол".

Лиз Пийс, ръководител на Британската федерация на имотните агенции, не приема тази гледна точка. Според нея заради кризата и политическата несигурност след Арабската пролет много хора искат да инвестират в Лондон, без да очакват бърза възвращаемост от имотите си. "Хората го харесват или ненавиждат, но само защото имаме много ниски исторически сгради не означава, че не бива да имаме небостъргачи."

Кен Шатълуърт, архитект и създател на "Корнишона" - друга прочута модерна сграда в Лондон, казва, че градът трябва да се развива. "Това все пак не е музей, а жив и работещ организъм." Той дава пример за Париж, където според него не е добра избраната формула модерните сгради да се издигат в квартала "Дефанс" извън историческия център.

Запитан какво би казал Дикенс за Shard, Шатълуърт казва: "Мисля, че би бил впечатлен, абсолютно стъписан. Сигурен съм, че ако беше тук, щеше да напише книга за него."