Четвъртият корпус на гръцката армия се намира в Ксанти, Североизточна Гърция, близо до границата с Турция. Когато дойде време автомобилите да преминат редовни проверки, те трябва изминат 570 километра, защото техническият корпус за най-голямото поделение на гръцката армия се намира западния град Янина, недалеч от Йонийско море, пише германското списание Spiegel.

Дългото пътуване не е евтино – появяват се разходи за пътя, губят се работни часове и разбира се харчат огромни количества гориво. Бивш висш офицер от четвърти корпус разказва пред Spiegel за операцията, която той няколко пъти е ръководел. Според него причината за голямото отклонение е вероятността някой местен политик да е искал поделението да е в Янина. По този начин той действа като "визма", което на гръцки военен жаргон означава политик, който иска да е сигурен, че неговите хора са възможно най-далеч от гръцко-турската граница.

Тъй като Гърция е притисната от международните си кредитори да прави големи бюджетни съкращения, отбраната изглежда добър вариант за икономии. Според Стокхолмския институт за изследване на мира (СИПРИ) през изминалото десетилетие Гърция е сред петте най-големи вносители на оръжие в света, харчейки за нови подводници, танкове и изтребители. Само през изминалата година страната е дала 4.6 милиарда евро за отбрана, което се равнява на 2.1% от БВП. Членките на НАТО от Европа например отделят средно 1.6% от БВП за отбрана, Германия – 1.4 на сто.

Атина обаче изглежда не е склонна на съкрати военния си бюджет. Според условията по втората спасителна програма правителството обяви икономии от едва 300 милиона евро. Планираните съкращения само в субсидиите за лекарства са над един милиард евро.

Голяма част от въоръжението, което Гърция внася, е от германски и френски производители. Затова големи съкращения в бюджета за отбрана могат да влязат в противоречие с интересите на най-големите кредитори на Гърция. "Има елемент на лицемерие, когато Германия - и до по-малка степен Франция - обвиняват Гърция, че е харчи много и същевременно не признават, че много от тези пари отиват в германските и френските джобове, чрез купуването на стоки и въоръжение", казва Танос Докос, председател на Фондацията за европейска и външна политика (ELIAMEP). Според него разходите за отбрана са били намалени с повече от 30%, както и в други сектори. "Въоръжените сили вече страдат от недостига на средства при покриването на оперативни разходи като гориво например", казва Докос.

Според министъра на отбраната Панос Панайотопулос доходите на военния персонал са намалели средно с около 37%. Това води до феномена пилоти, които управляват изтребители за милиони евро, да получават едва 1300 евро месечно, коментира Spiegel.

Според изданието скъпите оръжия и увеличените заплати не са основният проблем. Гърция просто има много войници, разпръснати в прекалено много бази. Десетките хиляди млади военнослужещи са основен източник на приходи за местните икономики, където се намират военните бази. Местните политици винаги са лобирали за откриването на военни бази в техния регион. Според последни данни на НАТО почти 80% от гръцкия военен бюджет отива за заплати и административни разходи.

В страната има повече от 500 военни бази и по-малко от 17 тренировъчни центъра за нови военнослужещи. Някои бази нямат някаква военна или стратегическа цел, а в много от тях има много малко персонал. Според източник от министерството на отбраната в някои поделения е по-лесно да намериш майор, отколкото редник. А страната има не просто излишни бази - въпреки населението от 11 милиона души, армията наброява 124 000 войници.

Гърция оправдава големия си военен бюджет с близостта си с врага Турция, въпреки че и двете страни са членки на НАТО. Освен това Гърция е външна граница на ЕС и твърди, че не получава достатъчно подкрепа от съюза за справянето с потока имигранти. В разгара на кризата министър Панайотопулос обеща да реорганизира структурата на армията, да намали оперативните разходи и да затвори ненужните бази. Той обаче се надяваше и да наеме повече професионални войници с цел да трансформира гръцката армия в професионална сила. И тъй като допълнителното наемане не е нещо, от което експертите от тройката (ЕС, ЕЦБ, МВФ) се интересували, министърът измислил друго решение: удължаване на задължителната военна служба с три месеца, т.е. да достигне една година. И макар че правителството не иска да вземе толкова непопулярно решение, то може да е алтернатива на по-рано договореното допълнително намаляване на заплатите с 12%.

Не всеки, разбира се, е съгласен, че увеличението на казармата е добра идея. Противник е и висшият офицер от Четвърти корпус. Според него първо трябва да се променят структурите. "Сега нашите войници прекарват девет месеца, като просто дават дежурства и вършат домакинска работа. Те често служат в безсмислени поделения и получават малко бойно обучение. Не ни трябва голяма армия. Трябват ни истински тренирани войници. Александър Велики е завладял света само с 40 000 бойци".