Посещението на руския президент Владимир Путин във Валаамския манастир - един от най-почитаните в Русия - бе белязано от инцидент, предизвикал бурни спорове в интернет и обяснения по руските медии.

При поздравяването на светските и духовни лица един от монасите пое подадената от държавния глава за ръкостискане ръка, наведе се и я целуна. На разпространения запис Путин изглежда неприятно изненадан, дръпва ръката си и бързо продължава нататък, стиснал папка.

Първите коментари бяха на изненада и на остри критики, че представители на руската православна църква "се подмазват" и "се държат като блюдолизци".

Михаил Шишков, говорителят на манастира, обясни, че свещеникът е Методий - монах от Македония, който от години живее там. Той се е опитал да целуне ръката на президента "в знак на признателност от народа на Македония за признаването на страната му от великия руски народ".

Това е жест, характерен за православието, символ на смирението. По традиция не само миряните целуват ръка на свещеник, но и обратното, допълва Шишков. "Този човек е македонец по националност, за него това е било нещо значимо, той е вложил в това действие дълбок смисъл", обясни още говорителят.

Според Дмитрий Песков, прессекретар на президента, Путин отдавна се познава с отец Методий и ги свързват наистина приятелски отношения, съобщава московският в."Известия".

Монах, който се познава с Методий, обяснява за сайта pravmir.ru, че "той е темпераментен по гръцки и може да целуне ръка не само на Путин". Самият свещеник, чиято рождена фамилия е Петров, разказва в интервю за сайта, че е в Русия от август 1992г., а в намиращият се на остров Валаамски манастир живее от февруари 1993г., когато става послушник. Той описва как при рухването на бившия СССР манастирът е бил в окаяно положение и в следващите 20 години е протичало възстановяването му.

Запитан "Еднакво ли е православното съзнание на югославския, македонския народ и руския?", отец Методий отговаря: "Това е един дух по кръвна славянска линия. Но е известно, че бъдещето на света е свързано именно с Русия. Всеки духовен човек, който поне малко разбира от божественото откровение, знае, че Русия е последната, третата християнска империя след Римската и Византийската. Византия вече я няма, Русия е велика държава, преминала през тежкия период на богоборчеството, но, слава Богу, днес чрез покаяние се възражда. Можем да си спомним думите на преподобния Серофим Серовски, че Русия винаги ще бъде силна и страшна за враговете си."

Монахът продължава: "Не случайно първата атомна бомба в Русия е създадена на територията на манастира. Кой знае какво щеше да стане със света, ако това страшно оръжие се владееше монополно от Америка и Русия не беше създала стратегически баланс в света? И, разбира се, всеки от нас, който е чадо на православната църква, обръща взора си към Русия.

Всичко, което става в Русия, за малка Македония е критерий към какво трябва да се стремим. Винаги сме гледали с особено чувство към Русия, очаквали сме нейната помощ, духовната й поддръжка. С възхищение наблюдаваме как при вас се откриват храмове, манастири, възражда се духовният живот

Всичко това е много важно за мира. Бих искал, разбира се, Бог да просвети и други народи, другите религии за това, че бъдещето на човечеството е свързано с Русия.

Много се е постара сатаната да унизи Русия, да настрои хората на Запад срещу нея. Но, слава Богу, днешното руско правителство обяснява на света, че Русия преди всичко не е страна на страшни комунистически догматици, а страна, родила огромно количество светци, посветили се на духовен подвиг".

Македонският свещеник отхвърля твърдението, че православният мироглед и етика са спирачка за развитието на Русия и цитира думите на Московския митрополит Филарет от началото на ХІХ век: "Враговете си трябва да обичаме, враговете на държавата - да унищожаваме, а от враговете на Бога - да се гнусим". Според него е погрешна интерпретацията, че само протестантската етика помага за успеха на хората и процъфтяването на обществото днес.