Състоянието на най-засегнатите от кризата икономики в еврозоната се е влошило значително от юни месец насам, показва проучване сред икономисти, осъществено от агенция "Ройтерс". Според тях Испания ще поиска финансова помощ от Европейския съюз до няколко месеца.

Икономистите прогнозират, че през 2013 г. нито Гърция, нито Португалия, нито Испания ще успеят да се вместят в бюджетните ограничения, съгласувани с Европейската комисия. Сред затруднените периферни икономики на еврозоната единствено Ирландия изглежда е на път към скорошно постигане на скромен ръст.

Докато проучването показва намалена вероятност за излизане на Гърция от еврозоната, то също така подчертава Испания като новата фокусна точка на дълговата криза. Нейните икономически неволи, начело със спиралната безработица, има накъде още да се задълбочават.

Миналата седмица приближи испанския премиер Мариано Рахой още малко до нуждата от финансова помощ от Европейския съюз, след като почти неудържимите кредитни разходи на страната не спаднаха особено. Вероятността за искане на цялостен спасителен план, включващ всички официални фондове на Съюза, е изчислена на около 68%.

Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги сигнализира в началото на месеца, че институцията се подготвя за закупуване на испански и италиански облигации. То обаче ще стане само след като спасителните фондове на ЕС бъдат задействани, а страните са подали молба за помощ.

Експертите предполагат, че испанската икономика ще се свие с 1.6% тази година и с още 1.1% догодина. Последната прогноза представлява сериозна корекция на предвидения през юни спад с 0.7%.

Безработицата, която стигна 24.6% през втората четвърт на годината и по този начин достигна най-високите си нива след края на диктатурата на Франко през 70-те, ще продължи да се покачва, смятат икономистите. Според тях до края на годината нивата ще достигнат 25%, а през 2013 г. ще се повишат дори още повече.

Прогнозите за Гърция също не са положителни. Те показват, че икономиката на южната ни съседка ще се свие с 6.6% тази година и с още 2% догодина. Бюджетният й дефицит ще намалее от 9.3% от БВП през миналата година до едва 8% през 2012 г., което е далеч от поставената цел от 7.3%. Това ще намали силно вероятността Атина да свали бюджетния си дефицит под 3% от БВП до края на 2014 г.

Португалия не прави изключение от влошените перспективи, като при нея се очаква бюджетният дефицит догодина да бъде с 0.7% над поставения целеви праг от 3% от БВП.

Ирландия е единствената от затруднените страни, която ще постигне ръст от 0.3% процента т.г., покачващ се до 1.5% през 2013 г. Също така се очаква тя да слезе под границата, определена за нейния дефицит. Според експертите това е благодарение на увеличения износ на страната. Нейният скромен ръст ще приближи Ирландия до перспективите на по-големите и издръжливи европейски икономики.