Въпреки гражданското несъгласие властите на Санкт Петербург издадоха разрешение за строителството на 463-метров небостъргач, където ще се разположи общественият и бизнес център "Лахта". Там ще се премести и щаб-квартирата на компанията "Газпром", съобщи руският бизнес портал dp.ru.

След положителното заключение на експертите от федералното учреждение за изготвяне на експертизи, издадено този месец, компанията "Охта" получи зелена светлина за строежа от местните власти. Тя ще започне първия етап от мащабния проект за многофункционален комплекс до края на годината. Строителният терен в североизточния исторически район на града Лахта, на брега на Финския залив, е с площ 140 000 квадратни метра, а самата кула ще бъде висока 462.7 метра.

Първоначално планът на "Газпром" беше да издигне офисната сграда на устието на Охта, вливаща се в река Нева. Идеята обаче беше посрещната толкова враждебно от обществеността, че властите се принудиха да преместят проекта в по-отдалечения район Лахта, за да не рискуват и без това не особено високия си рейтинг. Всъщност протестите на гражданите струваха и губернаторския пост на Валентина Матвиенко, която подаде оставка миналия август, припомня вестник "Коммерсант". Един от аргументите на противопоставилите се на проекта тогава беше, че небостъргачът щеше да отстои на около 500 метра от прочутия храм Смолни събор.

При встъпването си в длъжност новият губернатор Георгий Полтавченко заяви, че опазването на архитектурното наследство на града ще бъде негов приоритет. Въпреки това той неведнъж се изказваше в полза на комплекса "Лахта", който щял да бъде "една от съставните части на морската фасада на града", каквато сега липсвала.

На пръв поглед решението изглеждаше компромисно. Смяната на мястото обаче не успокои експертите и жителите на Санкт Петербург, според които, независимо, че ще се намира на 9 километра от историческия център, толкова висока сграда ще се вижда отвсякъде и ще нарушава характерната историческа хоризонтална панорама на града.

На всичкото отгоре, местните власти не са преразглеждали характеристиките на проекта, а според новите планове кулата в Лахта ще бъде с 63 метра по-висока от първоначално проектираната. Градозащитниците не успяха да докажат пред съда, че това увеличение е незаконно, нито че "Газпром" няма нужда от сграда, по-висока от 40 метра.

По-рано от компанията бяха заявили, че се нуждаят от сграда с площ 330 000 квадратни метра. Простата сметка показва, че при заявените за застрояване 47 000 квадратни метра зданието не е необходимо да бъде на повече от 8 етажа, пише още "Коммерсант".

Градозащитниците се надяваха, че на сесията на комитета за световното наследство на ЮНЕСКО, провела се именно в Петербург преди месец, скандалният проект ще бъде обсъден и осъден. Благодарение на силното проруско лоби, обаче, въпросът беше свален от дневния ред. Все пак участниците в срещата гласуваха без поправки резолюцията, изискваща от руските власти да представят пред организацията на ООН за образование, наука и култура новия проект за комплекса заедно с подробна оценка на влиянията му върху културното наследство на града и неговите околности.

Според анализатори скандалът с кулата на "Газпром" няма да се отрази положително на управниците на града. Някои смятат, че решението за даване на зелена светлина на строежа идва от по-високо ниво и че сега всичко зависи от позицията, която ще заеме ЮНЕСКО, и от отговора на федералните власти. Други прогнозират, че дори световната организация няма да е толкова важен фактор в случая, където са намесени много интереси.

Преди време специалисти на ЮНЕСКО изразиха безпокойството си от плановете за издигане на небостъргач, който според тях ще измени града и ще нанесе щети на неговия имидж. Жителите на Петербург се опасяват историческият център да не бъде изключен от списъка със световното наследство.

Татяна Протасенко от социологическия център "Мегаполис" споделя, че до окончателна реализация на проекта в края на краищата може и да не се стигне, но че той може да е способ за пренасочване на протестните настроения на хората към не толкова актуални проблеми.

Градозащитници се опасяват и от огромната цена на комплекса, който според тях е "мегаломански", "икономически безсмислен" и няма да мине без финансиране от бюджета. "В условията на икономически спад, когато правителството на града обеща, че няма да харчи парите от бюджета за обезпечаване на амбициите на инвеститорите, ние ще получим поредната недостроена сграда," предрича шефът на неправителствения център за изготвяне на експертизи ЭКОМ Александър Карпов.