Техническата готовност на България и Румъния за влизане в Шенген не означава, че двете страни ще могат да се справят с потоците нелегални емигранти, идващи от Азия и Африка и стремящи се към Западна Европа. Това е един от изводите, представени в доклада на френски сенатори от комисията по европейските въпроси.

Представителите на френския Сенат са посетили двете държави през май тази година и са наблюдавали различни процеси, включително този, свързан с осигуряването на граничния контрол във връзка с бъдещото разширяване на шенгенското пространство.

Според тях в техническо отношение София и Букурещ са подготвени – те успешно са интегрирали Шенгенската информационна система (ШИС). Също така са поели ангажимента да се справят в кратки срокове с нелегалната имиграция.

Въпреки това сенаторите заключават, че предприетите мерки не биха осигурили пълна сигурност на външната граница поради няколко причини. Те отбелязват, че контролно-пропускателните пунктове на българско-турската граница отговарят на европейските изисквания, но за сметка на това тези на гръцко-турската граница са силно пропускливи. Следователно влизането на България в Шенген ще улесни маршрута на нелегалните от Турция към Гърция, после през България и Румъния в посока Централна и Западна Европа.

Впечатлението на комисията е, че въпреки заявеното желание за присъединяване към свободното пространство нито гръцките, нито българските власти са мотивирани да затегнат още повече мерките, тъй като са наясно, че потокът имигранти ще преминава само транзитно през териториите на техните страни. Според статистиката най-много нелегални имигранти идват от пакистанско-афганистанския регион, Ирак и Близкия изток, както и от Северна Африка, Сомалия и Судан.

Предизвикателствата пред Букурещ са свързани основно с отношенията на страната с Молдова и Украйна. Понастоящем достъпът на техните граждани в Румъния е облекчен, което ще се промени с влизането на страната в Шенген. Като пример сенаторите дават някога единната географска област Буковина. Днес северната й част се намира в Украйна, а южната – в Румъния, което създава т.нар. малък трафик между съседките, тъй като много румънци си пазаруват в съседна Украйна и много хора и от двете страни минават границата, за да посетят свои близки и роднини.

Членовете на комисията отбелязват и че въпреки добрите впечатления, с които са останали след посещението си на ГКПП Сирет-Порубное на румънско-украинската граница, придружаващите ги френски полицаи са им дали малко по-различна гледна точка на нещата.

В контекста на тези трудности френската страна заявява още веднъж подкрепата си за създаването на граничен и митнически корпус, който да се грижи за бъдещата източна граница на шенгенското пространство.

В заключение председателят на комисията Симон Сютур каза, че не е сигурен в положителния изход на поредното обсъждане за разширяването на зоната, освободена от граничен контрол, което се очаква през есента.