През 1510 г. папа Лъв X благодари на Светото провидение, че е запазило християните маронити през най-трудните времена, докато те са настанени "сред неверници, схизматици, еретици в едно поле на терора." Той ги описва като "роза сред тръни, скала в море, която не може да бъде преместена, непокътната от вълните и гнева на гръмотевична буря."

Днес, пет века по-късно, папа Бенедикт XVI, ще потвърди това съобщение по време на тридневното си посещение в Ливан, пише агенция "Ройтерс".

Посещението му идва във време, в което християните в региона се чувстват все по-заплашени от настъпването на политическия ислям. В малката държава, която е уникална за Арабския свят, християните държат политическите юзди от 1943 г. Въпреки това, те се чувстват заплашени.

За много християни спомените от Ирак са пресни. След американската инвазия през 2003 г. в страната започват убийства на религиозна основа, което изгонва десетки хиляди иракски християни. В Сирия, където християните са значително мнозинство, те се страхуват, че ако режимът на друго малцинство – алауитите – бъде премахнат, това ще отвори място за подобни на Ирак събития.

Кризата в Сирия също така поляризира християните в съседен Ливан, в който Дамаск има силно влияние от десетилетия. Някои от християните се радват, че Асад ще бъде свален, но други се притесняват, какво ще се случи след премахването му.

В Ливан маронитския патриарх Бешара Рай предупреждава християните за възможните последствия, ако ислямистите дойдат на власт. "Трябва да сме наясно със случващото се и да четем събитията внимателно, за да не се превърнем в инструменти в чужди планове," казва патриархът.

Игнатиус Хазим, патриарх на Антиохия и гръкоправославните християни в Сирия, приветства Асад за "изпълнените реформи." Макар и той да предава страховете на християните, с думите си той ги поставя в още по-голяма опасност, като подкрепя режима на Асад.

Маронитите в Ливан оцеляват през последните 15 века в обкръжението на исляма благодарение на смесица от инат, свирепост и западна подкрепа. Когато Франция създава Ливан през 1920 г. след края на Османската империя, тя дава на маронитите водеща роля в държавата.

В Ливан по време на гражданската война от 1975 – 1990 г. християните се бият не само с мюсюлманите, но и един с друг. В крайна сметка те се оказват победени и днес са разделени между съюза си с шиите на "Хизбула" и останките на партията на фалангистите, които имат по-близки отношения със сунитите.

Много араби мюсюлмани, които разглеждат християните като прозорец към културно обогатяване, също са на това мнение. "Ливан съществува, защото в него живеят християни, мюсюлмани и различни секти. Ако те не съществуват, основата на държавата ще престане да съществува," казва писателят Амин Малуф. "В историята ако някоя държава изгони малцинствата си, тя си създава проблем. Всеки път, когато едно малцинство е изгонено, дори и малко от него, държавата обеднява. Малцинствата във всяка държава по света са нейната мая."

Поне за няколко дни притесненията са изместени от посещението на папата. Църкви в цял Ливан ще ударят камбаните си, за да го приветстват. На всеки християнски балкон в страната ще бъде запалена по една жълта и бяла свещ.