Авария отложи с още година предаването на руския самолетоносач на Индия
Авария по време на изпитания в Баренцово море ще отложи с още една година предаването от страна на Русия на самолетоносача "Викрамадитя" (бивш "Адмирал Горшков") на индийската армия, съобщиха руските медии. При тест за движение с максимална мощност са се повредили три от осемте котела в машинното отделение.
Това означава, че Москва няма да спази поредния краен срок - 4 декември (Денят на военноморския флот на Индия), и се предполага, че подмяната им ще отнеме една година. Мащабът на пораженията ще стане ясен, когато "Викрамадитя" ("Всемогъщ") се прибере в корабостроителницата на "Севмаш" в Северодвинск.
Първи съобщи новината в."Комерсант", който твърди, че са се повредили седем от осемте парни котела, но след това няколко издания уточниха, че са излезли от строя два пъти по-малко от агрегатите.
Изпитанията са започнали на 8 юни и е трябвало да продължат 124 дни, но миналата седмица при опит да се вдигне максимална скорост при 30 възела се е задействала аварийната система и самолетоносачът е спрял. За причина "Комерсант" сочи подмяната по настояване на индийския възложител на азбестовата обшивка, зщото била канцерогенна (макар че не се знае дали е бил използван именно опасният амфиболов "син" азбест или доста по-безопасният хризотилов "бял" азбест). В Специалното конструкторско бюро по котлостроене сменили изолацията с огнеупорна глина, но първият оглед след аварията показал, че тя буквално се е разпаднала на прах, защото не е издържала на температурите.
Дори да не се наложи смяна на котлите с нови, само за ремонта им може да се наложи разрязване на част от корпуса, за да бъдат извадени и изпратени в изработилия ги завод. Ако агрегатите не подлежат на ремонт, ще трябва да се създават наново техни заместители, да се изпитват на стенд, после да се монтират и изпробват в движение.
Газотурбинният котел КВГ-3Д е модернизиран вариант на съоръжение от 1982г., от което 9 бройки се изработваха специално за индийския самолетоносач. Котелът работи с дизелово гориво и произвежда до 100 тона пара в час с температура 470 градуса и налягане 64 кг на кв. см. Теглото му е 37.5 тона, а стойността - около 2.2 милиона долара.
Колко важна е аварията
"Ситуацията, разбира се, е неприятна. Но на фона на целия цикъл на модернизация на "Адмирал Горшков", продължаваща толкова години, още една година не е толкова драматична", коментира Константин Макиенко, зам.-директор на Центъра за анализ на стратегии и технологии.
Пред РИА "Новости" обаче индийският дипломат и специалист по международна сигурност Мелкулангара Бхадракумар казва, че поредният инцидент и забавяне ще се отрази негативно на двустранните отрошения в сектора. "Казано накратко, това е много тъжно събитие. Самолетоносачът не е просто отделно взета бойна единица - въвеждането на такъв кораб на въоръжение има ключово значение за модернизацията на индийската армия, която се определя от стратегическата обстановка. Опасявам се, че тази програма сега ще трябва пак да се ревизира, а това е много чувствителен въпрос за индийското стратегическо планиране", казва Бхадракумар.
"Ще е доста тъжно, ако руската страна започне да се успокоява, че притежава привилегирован статут на специален доставчик на въоръжение за индийския пазар. Виждал съм изявление на руската страна, които навеждат на извод ,че руснаците са убедени, че този статут ще се запази завинаги. Но отбраната е въпрос на национално оцеляване и тук няма място за сантименти. Индийският отбранителен пазар се отваря все повече и търгът за нови изтребители (спечелен от френската "Рафал") показа, че побеждават качествената продукция и надеждните доставчици."
По оценка на руски специалисти от Индия идват около 70% от основните поръчки за руска авиационна техника, а военно-техническото сътрудничество между двете държави е достигнало през 2011г. индийски разходи за 3.6 млрд. долара или 27% от общте приходи на руския отбранителен комплекс.
Какво представлява "Викрамадитя"
Авионосещият кораб от проект 1143 има вече 34-годишна история. Той е започнат в украинската корабостроителница Николаев през 1978г. под името "Баку" (по съветската традиция подобни съдове да носят имената на столици на републиките в СССР). На въоръжение влиза чак през 1987г.,а след разпадането на бившия СССР и отделянето на Азърбайджан е прекръстен на името на дългогодишен командващ съветския ВМФ. Сергей Горшков е начело на флотата почти 30 години - от 1956г. до 1985г. и е изиграл важна роля за експанзията на съветската военноморска мощ.
Корабът обаче е натоварен с функции по-скоро на мощен ракетен крайцер, а не на класически самолетоносач. За него са предвидени вече изведените от експлоатация самолети Як-38 с вертикално излитане (по-късно Як-141), но няма пълноценна писта за излитане и кацане. Едва по-късно се появява идеята за строеж на трамплин, който обаче изисква специалния модел МиГ-29К. Тази машина е с мощна двигателна тяга, но относително ниско тегло, т.е. действа по-скоро като изтребител или атакуващ самолет, но не и като бомбардировач.
Изчисленията на Русия колко ще излезе модернизацията на авионосещия кораб показаха, че сумата е колкото да построи нов и поради липса на средства през 1995г. той окончателно е закотвен край Мурманск. Преди изпитанията от това лято последният път, когато корабът е бил в открито море, е през пролетта на 1992г.
Преговорите с индийците започват още през 1994г., но чак през 2004г. срещу символичния 1 долар е подписан договорът за продажба на "Адмирал Горшков" на Индия и радикалното му обновяване за близо 1 милиард долара. Успоредно започва работата по 16 изтребителя МиГ-29К/КУБ за още 730 млн. долара. Две години по-късно се разбра, че парите са много малко и през 2009г. сумата набъбва до 2.2 млрд. долара. През 2010г. бе подписан договор за доставка за Индия на 29 броя МиГ-29К за $1.6 млрд и хеликоптери Ка-28 и Ка-31 за "Викрамадитя" за около 300 млн. долара. Освен това в индийския щат Гоа се строи тренажьор за палубната авиация, с което парите, свързани с авионосещия кораб достига 5 млрд. долара.
На критиките в Индия за набъбналите разходи индийски адмирал отговори: "Като сте такива специалисти, покажете ми къде мога да купя пълноценен самолетоносач за 2 млрд. долара и веднага ще ви напиша чек".
Останалите кораби от проекта 1143 имат безславна съдба - "Варяг", "Киев" и "Минск" се оказаха в Китай като плаващи хотели и увеселителни центрове, макар че има подозрения, че са закупени от Пекин за извличане на информация как се строи подобно сложно съоръжение. "Новоросийск" замина за Южна Корея за нарязване за старо желязо.