Все повече възрастни италианци живеят заедно с родителите си. Според доклад, публикуван в сряда, делът им е 31% от населението. Най-много са младежите между 18 и 29 години, сред които безработицата е много висока – 60.7% от тях живеят с родителите си.

Съвместното проучване на двете социологически компании - Coldiretti и Censis, показва как италианците преживяват кризата в еврозоната, като не се отделят от дома си и разчитат на семейните връзки. Сред 30-44-годишните 25% живеят с майките си. Този дял е 11.8% за хората между 45 и 64 години. От хората от всички възрасти, които не живеят с родителите си, 54% казват, че имат близки роднини, които живеят на 30 минути пеша.

Много поколения, живеещи под един покрив, е традиционният начин, по който италианците се грижат за деца и внуци. Когато едно дете живее в дома си до 30 или 40 години, не е необичайно той или тя да започне да се грижи за остаряващите си родителите. И когато родителите починат, къщата остава за това дете, което вече има свои деца, и така продължва кръговратът.

През 2007 г. обаче тогавашният икономически министър Томасо Падоа-Скиопа разгневи обществото, като заяви, че възрастните италианци, които живеят с родителите си, са bambiccioni или големи бебета.

С влошаването на италианската икономика обаче мнозина нямат избор предвид високата безработица и съкратените социални помощи. "Работим. Плащаме си данъците. Но сме оставени безпомощни от държавата, когато имаме нужда от нея. Италианците нямат друг избор, освен да се върнат към семейството", казва Маурицио Скиави, 38-годишен тонрежисьор, който пише за Guardian за този проблем.

И докато според новия доклад изводите показват как традиционното италианско семейство се превръща в защитен буфер срещу икономическите трудности, други твърдят, че резултатите са притеснителни. Според Джанмарио Маринело, национален координатор на младежкото крило на дясноцентристката партия "Бъдеще и свобода", проучването отразява едно провалено общество, неуспяло да предложи достатъчно възможности за младежите.