Космическият кораб "Зора" откри воден цикъл на астероида Веста
Веста, второто по големина тяло в астероидния пояс, изглеждаше суха като пустиня. Космическият кораб на НАСА "Зора" ("Dawn"), обаче откри, че малки, но богати на вода астероиди са се разбили на повърхността на Веста, съобщи сайтът на научния журнал "Nature". Водата се съхранява във въглеродни минерали докато следващи сблъсъци не създадат достатъчно топлина, за да разтопят скалите и да изпуснат водата като газ. Така се образуват цепнатини на повърхността, през които излиза парата.
Това откритие показва още едно небесно тяло във вътрешната част на Слънчевата система, което има воден цикъл, обясни Карли Питърс, от университета Браун и част от екипа на "Зора".
Откритието е описано в две публикации в научното списание "Science". В първата учените описват как един от инструментите на "Зора" е измерил гама лъчи и неутрони на дълбочина около метър и така е открил въглерод в екваториалните области на астероида. Съдържанието на веществото е били до 400 части на милион.
Втората публикация показва хиляди ями – някои дълбоки до 200 метра – в няколко от районите, за които се смята, че горещината от следващите сблъсъци е отключила водата и й е позволила да се изпари в космоса.
Подобен инструмент е бил използван за идентифицирането на свободен водород на полюсите на Марс от космическият кораб "Марс Одисей" ("Мars Odyssey"). Въглеродни минерали са открити и на Луната от индийския кораб "Чандраяаан".
Питърс обаче разказва, че механизмът на тяхната поява върху небесните тела е много различен. Там въглеродните атоми се появяват със слънчевия вятър. Въпреки че богати на вода астероиди се удрят и в Луната, нейната гравитация е по-голяма, което прави скоростта и силата на сблъска по-големи. Рядко водата оцелява при такива удари.
Космическият кораб "Зора" напусна Веста на 5 септември и се отправи за Церес – най-големият астероид в пояса на Слънчевата система. Вече се знае, че на Церес има вода. Някои учени даже смятат, че под повърхността му се крие леко солен океан.