Бъдещата тренировъчна мисия на НАТО в Афганистан след приключването на военните действия в страната ще обсъдят тази седмица министрите на отбраната на страните - членки на алианса, съобщи агенция "Ройтерс". Разгарянето на вътрешните атаки през последните месеци повдигна много въпроси за стратегията на международните сили в региона.

На срещата в Брюксел във вторник и сряда трябва да бъде приета общата рамка на мисиите на пакта след 2014 г. Те ще "тренират, съветват и подпомагат" афганистанските сили за сигурност, които дотогава трябва да са поели изцяло отговорността за защитата на страната.

Очаква се разговорите да дадат зелена светлина на експертите за започване на детайлно планиране на мисията, одобрена от лидерите на НАТО на срещата в Чикаго през май. Засега обаче е твърде рано да се говори за някакви числа във връзка с необходимия брой войници или цената на мисията, отбелязват официални представители от организацията.

Западът цели да демонстрира, че се ангажира да продължи подкрепата си за Афганистан и след 2014 г. Също така алиансът се стреми да контрира всяко предположение, че няма търпение да излезе от изтощителния 11-годишен конфликт, струвал милиарди долари и живота на над 2000 американски бойци.

Президентът Барак Обама търпи критики от републиканския лагер за това, че е фиксирал срока на оттегляне на международните сили от близкоизточната държава. "Някои хора казват, че това е като да кажем на талибаните, че си отиваме след 2014 г. и че ако те издържат достатъчно дълго, ще спечелят", обобщава Даниъл Киохейн, ръководител на организацията за стратегически проучвания FRIDE. "Естествено НАТО не иска това да се случва", добавя тя.

Генералният секретар на Пакта Андерс Фог Расмусен каза миналата седмица, че ще постави за цел съгласуването на подробен план за мисията до началото на следващата година, който да бъде финализиран преди края на 2013 г., за да може преходът в Афганистан да се осъществи плавно.

Гражданската война в Сирия не е включена в дневния ред на министрите за срещата тази седмица. Все пак всеки от тях може да повдигне въпроса, като се има предвид рискът от ескалиращо конфронтиране между Сирия и съседката й Турция, която е членка на НАТО.