Мъжете се събират в сянката на железарския магазин Уикс. Надяват се да изпадне някоя случайна временна работа, която да им помогне да останат във Великобритания и през цялото време стоят нащрек за полицията, която периодично ги прогонва.

Като наемни работници в периферията на растящия строителен сектор на Великобритания, те предлагат евтин достъп до готова работна ръка, която е полезна и същевременно, често не е добре дошла.

Присъствието им предизвиква редовни оплаквания от жителите на Севън Систърс, квартал в северен Лондон, където кафенетата предлагат мазна "закуска за строител" за по-малко от пет паунда.

Без да могат да разчитат на подкрепата на служби или агенции, работниците се скупчват на тротоара и рекламират услугите, които предлагат чрез облеклото си – мърляви анцузи, изпръскани с боя и мазилка.

Когато потенциални клиенти спрат при тях с колите си, работниците се пазарят за тарифите и се качват, за да бъдат закарани. Появи ли се полицията, те се разбягват.

През улицата, в една слънчева юлска сутрин, Ярек купува хранителни продукти и спира да поговори с приятели.

Той също е строителен работник, но не стои на тротоара пред Уикс в търсене на работа. Вместо това Ярек се движи с мотопед, снабден с кутия с работни инструменти и разпространява лъскави листовки, рекламиращи "евтини и надеждни строителни услуги" на английски, пълен с граматически грешки.

Ярек е сред близо милион работници, преселили се във Великобритания в резултат от разширяването на ЕС към Източна Европа през 2004 г. Мащабът на тази миграция, идваща най-вече от Полша, рикушира в британските политици, които не бяха успели да я предвидят.

Наемните работници пред Уикс са най-вече румънци и българи, пристигнали във Великобритания сравнително неотдавна. Те имигрират след 2007 г., когато Румъния и България – така наречените А2 страни, се присъединяват към ЕС.

Въпреки подозренията на Ярек, присъствието на тези мъже във Великобритания, както и пред Уикс, само по себе си не е незаконно.

Единственото, което дели него от новопристигналите е мрежа от ограничения, предназначени да лишат А2 мигрантите от многото предимства, помогнали на Ярек и неговите сънародници да се установят във Великобритания.

С право да останат, но не и да работят, румънците и българите изпълняват една специфична роля -  удовлетворяват нуждите на Великобритания от нископлатена и незащитена работна ръка.

Строителният сектор съставя над 10 процента от британския БВП. Той е в центъра на правителствения план за съживяване на икономиката и като такъв редовно получава субсидии и стимули.

Неговите критици твърдят, че ограниченията, наложени от правителството на А2 работниците облагодетелстват строителния сектор, като увеличават лошо платената и подлежаща на слаба регулация работна ръка. Те обвиняват Великобритания, че се опитва да излезе от двойната рецесия като подбива заплащането и условията за другите, сравнително добре установени работници.

Разследване на Балканската мрежа за разследващи репортажи (BIRN) показва, че A2 работниците са готови да работят за по-малко пари и в по-лоши условия отколкото другите, заети в строителната индустрия. Много от интервюираните разговаряха при условие на анонимност, в страха си да не привлекат вниманието на властите.

Представители на различни профсъюзи и служби за безопасност са съгласни, че имиграционният статут на А2 работниците ги изблъсква в тази част от строителната индустрия, където задачите възникват спорадично, работи се на парче, и процедурите е много по-вероятно да бъдат пренебрегвани, а инцидентите и оплакванията да не бъдат докладвани.

Британското правителство оправдава ограниченията с мотива, че те защитават британските работници като предотвратяват нова имиграционна вълна с мащаба на тази, довела Ярек в страната.

Статистика на Департамента по труда и пенсиите показва, че около 210 000 румънци и българи са получили Национален осигурителен номер откакто страните им се присъединяват към ЕС преди пет години. Тази цифра дава съвсем груба представа за броя мигранти от тези страни, които може би работят във Великобритания, като изключва работещите нелегално и тези, които от тогава насам са се завърнали у дома.

За сравнение, около 640 000 поляци са получили Национален осигурителен номер през последните пет години, от общо над един милион през последното десетилетие.

Междувременно големите строителни гилдии настояват, че техните членове са задължени от закона да гарантират безопасни и честни работни условия. Когато правилата са нарушени, според тях мигрантите често са съучастници.

Някои от мигрантите, с които BIRN разговаря, изглежда потвърждават това. Те казват, че работят в сивата икономика за да избегнат плащането на данъци. Но тъй като много от тях са нископлатени, стимулът да го правят също така е и по-голям.

Ако ги заловят да работят нелегално, мигрантите рискуват да бъдат наказани с глоба в размер до 1 000 паунда (около 1 300 евро) или лишаване от свобода.

Но за наемните работници пред Уикс опасността не е толкова голяма, тъй като, ако ги заловят, те винаги могат да кажат, че възнамеряват да декларират доходите си.

Притеснението им от полицията е свързано не толкова с истински страх от съдебно преследване колкото с цялостната им липса на доверие в държавата.

Изправени пред сериозните ограничения на пазара на труда, те попадат в зона, в която няма ясно разграничение между законното и незаконното, нито между експлоатацията и ефективността на разходите.

Търсещите работа във Великобритания чужденци следва да кандидатстват за Национален осигурителен номер още при пристигането си.

Номерът е задължителен за всеки, който търси легитимна дългосрочна работа. На практика това е кодът, на чиято база държавата регистрира личните данъци, пенсии и обезщетения.

Когато Ярек пристига във Великобритания през 2004 г., за поляците като него е лесно да се сдобият с Национален осигурителен номер. Пет години по-късно, когато идва Невен, за българите и румънците това вече е по-трудно.

Гражданите на А2 страните получават Национален осигурителен номер автоматично само ако са дошли във Великобритания с разрешение, издадено въз основа на директно предложение за работа.

Този тип мигранти, обаче, са малцинство. Повечето румънци и българи отиват във Великобритания без разрешение за работа и без обещание от фирма, че ще бъдат наети.

Нетърпеливи да започнат да печелят, те гравитират около строителството и хотелиерския сектор, където могат да избегнат необходимостта от разрешително, регистрирайки се като самонаети.

Мигрантите, които не успяват да докажат, че са самонаети и по този начин не получават Национален осигурителенномер, често се оказват в периферията на тези сектори, където им се плаща на ръка в брой за случайна работа, изискваща минимална документация.

Служители в посолствата на България и Румъния в Лондон казват пред BIRN, че гражданите им трудно получат Национален осигурителен номер, като някои от тях са кандидатствали за такъв до пет пъти без успех. Много от наемните работници пред Уикс в Севън Систърс влизат в тази категория.

За работниците без документи вероятността от сериозни злополуки по време на работа е по-голяма, твърдят представители на синдикати и експерти по безопасността.

Млад румънец, чието име не се публикува по съвет на адвоката му, казва пред BIRN, че е получил токов удар по време на работа с пневматичен чук на строителен обект в Лондон. "Не си спомням много," казва той. "Имаше пушек. Ръката ми беше изгорена."

Работещ във Великобритания без Национален осигурителен номер, той научава за работата от приятел. Твърди, че не са му поискани никакви документи, не е трябвало да подписва договор преди да започне работа и му е плащано в брой на ръка. Въпреки, че е получил основни инструкции за безопасност, той не ги е разбрал добре заради лошия си английски.

Синдикатите в строителния сектор изчисляват, че около 80 процента от работните инциденти остават недекларирани. Организацията Health and Safety Executive (HSE), която следи за безопасността на работното място, не разполага с данни за националността на пострадалите работници.

Все пак, от там признават, че работниците мигранти са изложени на инциденти в по-голяма степен, като същевременно е по-малко вероятно те да ги декларират, въпреки че не могат да бъдат депортирани или наказани, ако го направят.

Ричард Боланд, ръководител на отдела за строителство в южна Англия на HSE, обяснява, че като последствие от ограниченията за това кога и къде човек може да работи, работниците се озовават на строителни обекти, където правилата за безопасност не се спазват.

Инспекторите от HSE в момента изместват фокуса си от големите фирми към по-малки обекти, тъй като те, според Боланд, са по-склонни да пренебрегват стандартите и да наемат относително неопитни работници мигранти.

Дори тези работници от Румъния и България, които са успели да получат Национален осигурителен номер, са изправени пред препятствия, непознати за по-ранното поколение имигранти от ЕС.

Повечето работни места в сектора на строителството се уреждат чрез специализирани агенции за заетост – обикновено малки фирми, наемащи работници от определена имигрантска общност.

Тези агенции действат като подизпълнители за по-големи фирми, като снабдяват големи строителни обекти с непостоянна работна ръка в кратки срокове и обработват голяма част от необходимите документи.

Според адвокати и трудови експерти работниците от страните А2, които тези агенции наемат, са склонни да не се оплакват от опасните условия и ниските заплати. Мнозина се страхуват да не попаднат в черни списъци в една икономика, в която възможностите им за намиране на работа вече така или иначе са ограничени.

Ремус Робу, правен асистент в британската адвокатска кантора Левенес, редовно се занимава с искове, свързани със злополуки с работници от А2 страни. "За съжаление има хора, които губят работата си, когато подадат иск за обезщетение," казва той.

Румънският собственик на малка строителна фирма, който се съгласи да говори при условие за анонимност, потвърждава съществуването на неформален черен списък на работници, които се смятат за потенциален източник на неприятности. Но, според него, той не е по-различен от системата за справки и препоръки, която работодателите в други индустрии използват.

Собственикът също разказва пред BIRN, че е убедил работник да не докладва инцидент, при който кракът му е бил счупен. През целия период на оздравяване работникът получава пълна заплата и гаранция, че ще бъде взет на работа след като се възстанови.

Според HSE британското законодателство изисква всяка злополука, водеща до счупен крак да се докладва. Адвокати твърдят, че ако работодателят се установи за виновен, работникът може да очаква компенсация в размер между 6 000 и 36 000 паунда, в зависимост от това, колко тежка е травмата.

Малките строителни фирми обикновено искат да избегнат предявяването на искове срещу тях, тъй като те могат да им попречат в осигуряването на нови договори.

Освен, че обезсърчават оплаквания относно условията, агенциите по заетостта често плащат на мигрантите от А2 страните по-ниска надница от тази на други работници.

Много агенции удържат комисионни от заплатите. В някои случаи, отделна фирма, често свързана с агенцията, добавя допълнителна "административна" такса за обработката на заплатите.

Мигрантите от Румъния и България нямат начини да се предпазят от орязването на доходи им, които – като на самонаети работници, не подлежат на регулациите за минимална работна заплата във Великобритания, която в момента е малко над шест лири на час.

Освен това, въпреки че на теория от тях се очаква сами да си плащат данъците, възнаграждението на самонаетите работници автоматично се облага при източника в размер на 20 процента, по правителствена схема, която се прилага само в строителния сектор.

Синдикатът на строителните работници, UCATT, призовава схемата да се премахне, защото, според тях, тя улеснява един вид фиктивна самонаетост. Опозиционната Лейбъристка партия също наскоро съобщи, че ще преразгледа схемата.

Въпреки това, представител на най-голямата професионална строителна асоциация твърди, че работниците в тази категория не заслужават повече съчувствие от работодателите им, заради това, че подбиват "легитимните си конкуренти".

Според Стивън Ратклиф, директор на UK Contractors Groups – асоциация на водещите строителни фирми в страната, е нужно да се предприемат съдебни мерки срещу "неформалната икономика", в която компаниите пренебрегват данъчните закони и законите за заетостта и безопасността.

О’Конъл и Ратклиф подчертават, че членове на техните организации изцяло се придържат към закона.

Главният професионален орган на агенциите за набиране на работна ръка, Конфедерацията за набиране и заетост, отказа да даде коментар, въпреки няколко запитвания от страна на BIRN.

Знаейки начините, по които евентуалното минаване през агенции за заетост може да намали доходите им, много А2 работници избират да не участват в системата.

Сред събиращите се пред железарията Уикс в Севън Систърс има и такива, които притежават Национален осигурителен номер, но предпочитат да не го използват.

Румънец, който отказва да даде името си, казва, че е във Великобритания от шест години и редовно плаща данъците и държавните си вноски.

Той, обаче, допълва официалните си доходи, като работи за пари в брой на ръка. "Хората ме наемат да боядисвам къщите им. Ако поискат фактура, мога да им издам. Иначе не го правя."

Повечето мъже пред Уикс казват, че на ден очакват да изкарат около 50 паунда (60 евро). За сравнение, самонает румънец, назначен легално чрез агенция по труда за разпределянето на трафика на строителна площадка, може да очаква възнаграждение от 80 паунда (100 евро) на ден. С други думи, ще му бъдат платени само 30 паунда (40 евро) повече, от които той ще трябва да плати данъци и национални осигурителни вноски.

Агенциите за набиране на персонал твърдят, че заплащането е еднакво за всички, без значение каква е националността им. Но според синдикатите британските и полските работници могат да очакват по 9-10 паунда на час за работа, която се предлага на А2 работниците за 5-6 паунда на час.

Тъй като не са изправени пред трудови ограничения, полските и британските работници са в по-добра позиция да преговарят за заплащането си, или просто да си намерят по-добра работа в друг сектор. Румънците и българите, от друга страна, са склонни да приемат каквото им се предлага, тъй като имат по-малко възможности на пазара на труда.

Според своите противници политиката към А2 работниците е създала система, която лишава държавата от данъчни приходи, подронва британския трудов сектор и излага чужденците на повече опасност от експлоатация.

Джим Шеридън, член на парламента от Лейбъристката партия, настоява за по-строга регулация на агенциите по заетостта в строителния сектор, подобно на лицензирането на агенти по наемането на земеделски работници.

Други призовават самостоятелната заетост в сектора да се намали, като строителните фирми се принудят да наемат повече работници директно. Това обаче би прехвърлило тежестта на национално-осигурителните вноски – около 14 процента от работната заплата – върху работодателите.

Дейв Алън от профсъюза UCATT признава, че това едва ли ще се случи, тъй като би намалило бюджетите на големите фирми. "Правителството знае, че ако всички се наемат директно, икономиката може да пострада," казва той.

Бриджит Андерсън, заместник-директор и старши научен сътрудник в COMPAS, мозъчния тръст за миграция на Оксфордския университет казва, че правителството най-малкото трябва да налага регулациите за минимална работна заплата върху всички работници, британци и чужденци, самонаети или не.

Тя твърди, че реториката за защитата на британските работни места е подвеждаща: ограниченията работят срещу легитимната работна сила, но облагоденстват бизнеса, снабдявайки го с по-гъвкава работна сила.

Членовете на ЕС не могат да попречат на граждани на други страни-членки да пътуват в страните им за работа. Те могат само да наложат "преходни мерки" от рода на тези, които Великобритания налага в момента срещу българи и румънци.

Обединеното кралство е само една от няколкото държави в ЕС, наложили ограничения на А2 работници. Подобни мерки съществуват и в Австрия, Германия, Белгия, Франция и Холандия.

По закон те трябва да бъдат премахнати до януари 2014 г. И все пак, в изявление направено миналата година, Британската гранична агенция съобщава, че ще наложи подобни "преходни мерки" за всички нови страни членки на ЕС, за да гарантира, че "миграцията ще се отрази благоприятно на Великобритания и няма да повлияе зле на нашия трудов пазар."

Британската гранична агенция, министърът по въпросите на имиграцията и Департамента по труда и пенсиите отказаха да дадат интервюта за тази статия.