Шегата обаче умира, без да предизвика дори една усмивка по лицата на забързаните осветители, техници, асистенти и режисьора в залата. Проверяващи поне за десети път камерите и прожекторите, те дори пропускат и остроумието на псевдо-Ромни, че той също като Супермен държи на изрядно зализания перчем.

В преддверието на залата агентите на "Сикрет сървис" още по-сериозно оглеждат декорите. Те пробват отново и отново позициите си сега, когато от таваните са спуснати дълги завеси в тъмносиньо от емблемата на университета домакин.

Вторият кандидатпрезидентски дебат, който се провежда тази вечер в университета "Хофстра" в Лонг Айлънд, Ню Йорк, е съпроводен с много очаквания и е

Изненадващо слабото представяне на Обама на предишния дебат в Денвър, Колорадо, стопи значително преднината му и ентусиазира привържениците на Ромни. След като президентът водеше в рейтингите дълго време, сега републиканецът не само го настигна, но според някои изследвания на общественото мнение дори води. Всички погледи са насочени към Лонг Айлънд и затова обяснимо заетите в подготовката на дебата имат малко време за шеги и закачки.

Като знак за това колко важен е дебатът за предизборните кампании, двамата кандидата бяха изолирани и прекараха уикенда в усилена подготовка. Обама дори напусна Белия дом, за да не бъде разсейван от ежедневните задължения в администрацията. Той се подготвяше в луксозния курорт "Кингсмил" край един от най-красивите и исторически градове в Америка – Уилямсбърг, щата Вирджиния. В една от малкото си публични прояви Обама шумно се оплака пред журналисти от интензивната подготовка и от това, че по собствените му думи екипът му го държи постоянно затворен в залата, за да си готви домашното. Мит Ромни пък предпочете удобството на семейния дом в Масачузетс. Екипът му обаче нае специална зала в околностите на Бостън, в която той да репетира в реални условия.

Никой не се наема да прогнозира дали сега силното представяне на Ромни ще продължи, или пък Обама ще успее най-после да му нанесе фатален удар. Причината не е само в неочакваната слабост на президента, но и в самия формат на дебата. За разлика от останалите, където водещият задава въпросите, единствено при този в университета "Хофстра" те идват от хората в публиката. Това прави събитието по-непредвидимо от традиционните дебати и допълнително вдига градуса на напрежението. Затова иначе подреденият кампус на "Хофстра" сега се е превърнал в

В него паралелно с голямата арена на дебата има още десетки по-малки. Освен над три хилядите акредитирани журналисти, големите антуражи на предизборните кампании, стотиците полицаи и неизвестния, но достатъчно забележим брой агенти на "Сикрет сървис", бусове и палатки са опънали лобисти, обществени организации и компании. Всички те се опитват да се възползват от концентрацията на медии и политици, за да привлекат вниманието към дейността си.

Двамата председатели на надпартийната комисия за намаляване на бюджетния дефицит Алън Симпсън и Ерскин Боулс дават лекция, за да усилят натиска над Вашингтон да прегласува предложенията им въпреки неуспешния предишен опит в Конгреса през 2010 г. Привържениците на амнистията за нелегални имигранти са готови да обърнат внимание на всеки репортер и да спорят с инакомислещите с часове. Биреният концерн "Анхойзер-Буш", производител на "Бъдуайзър", пък стратегически е опънал своята палатка, която предлага и наливна бира, до самия паркинг на пресцентъра.

Университетът "Хофстра" от своя страна се опитва да превърне дебата в един огромен нагледен урок по основи на предизборната кампания. Над 350 студенти работят като доброволци в пресцентъра, помагат на организационния комитет и на щабовете на Обама и Ромни или пък са статисти за телевизионните камери. Мнозинството от тях не спират да обясняват, че участието в подготовката на събитието е най-интересното нещо, което им се е случило в колежа.

От началото на семестъра пък върви и курс по президентски дебати, а анализът на конкретния пример трябва да изясни на широките студентски маси американската политическа система. Общата цена за организирането на събитието струва 4,5 млн. долара. Според ръководството на "Хофстра" обаче, ако общественото внимание към университета бъде калкулирано в рекламни минути и площи, то ще надвишава 30 млн. долара. Сметката явно трябва да е вярна, защото това е второто домакинство за университета на кандидатпрезидентски дебат. Предишният беше през 2008 г.

За милионите зрители, които ще гледат събитието у дома на малкия екран, въпросите от страна на публиката обещават да разбият грижливо подготвения от кампаниите имидж на кандидатите. Или поне да ги накарат

Форматът, наричан town hall на английски, или градско събрание на български, е сравнително нов и се практикува само от 20 години. Да зададат тази вечер въпросите си в залата на университета "Хофстра" са избрани 80 души. Има и четирима резерви, в случай че някой от титулярите се откаже да застане на сцената в последния момент. Те са независими избиратели и са избрани от социологическата агенция "Галъп" да отговарят статистически на съотношенията между пол, възраст, раса и религия в американския електорат. Имената им се пазят в тайна и от сутринта преди дебата са изолирани в кампуса на "Хофстра". Избраните получават по две картончета, на които да напишат въпросите си. Едното те запазват за себе си, а другото отива при водещата на дебата Кенди Кроули.

От предложените въпроси дългогодишният политически репортер на CNN ще избере около 14-16 и по време на дебата ще посочи автора му да го зададе лично. Тъй като в действителност сцената е не по-голяма от класна стая, диалогът между гласоподаватели и кандидатпрезидентите ще е необичайно непосредствен и интимен.

Очевидно е, че и двамата кандидат-президенти ще се чувстват особено неудобно в директното препитване. По ирония както Обама, така и Ромни имат един и същ проблем - да създават емоционална връзка при директната комуникация с избирателите. Демократическият президент е автор на красиви и задълбочени речи, но си остава резервиран на междуличностно ниво. Ромни пък е технократ, който извън тесния кръг на старите си приятели трудно показва емоции. Тези обстоятелства обясняват и трескавото настроение и опасения на предизборните екипи.

В безкрайна кампания, белязана, от една страна, от рекордните почти четири милиарда долара политическа и в мнозинството си негативна реклама, и, от друга, малко конкретни идеи за бъдещето на Америка, повечето гласоподаватели обаче едва ли биха имали против да чуят истински думи вместо предизборна реторика.