Заради политическата поляризация в САЩ все по-малка част от населението е решаваща за изборите
Тазгодишната кандидатпрезидентска надпревара може да се нареди сред най-оспорваните в историята на САЩ. За все повече американци обаче битката за Белия дом не е кой знае какво състезание, разказва агенция Reuters. Около 22% от населението на страната живеят в девет политически разделени щата, които по всяка вероятност ще определят изхода от вота и бяха в центъра на вниманието и на двамата кандидати. По този начин четири пети от американците бяха оставени настрана, което е най-големият дял от повече от век. Това до известна степен се дължи на системата, чрез която се избира американският президент. Победителят във всеки щат печели всички гласове, с които щатът е представен в Избирателната колегия. Необходими са 270 гласа от всички 538, за спечелването на Белия дом.
През последните четири десетилетия президентските избори на практика се провеждат на все по-малка територия, тъй като отделните политически партии стават идеологически все по-обединени, а американците живеят в селища, където съседите им споделят политическите им възгледи, смятат анализатори. В резултата на това повечето щати се отписват от надпреварата, тъй като за тях се знае за кого ще гласуват още преди кампанията да е започнала. Южните щати и тези от т.нар. големи равнини са категорично републикански, а Североизтокът и Западното крайбрежие – демократични, и от 2000 г. насам изборите се решават от няколко щата, които поради различни причини остават политически разнообразни. Тази година те са Невада, Колорадо, Айова, Уисконсин, Охайо, Ню Хемпшир, Вирджиния, Северна Каролина и Флорида.
Някои от най-оспорваните щати като Вирджиния и Колорадо са станали такива заради по-демократично настроени латиноси и младежи, завършващи университет, които навлизат в демографския пейзаж. В други като Охайо и Айова няма такава динамика и там републиканци и демократи са в непрекъсната надпревара.
Оспорваните президентски избори през 60-те и 70-те години са били решавани от щати, където живее около половината население на САЩ. От 2000 г. насам този дял е намалял до една четвърт от американците. Според анализатори стесненият географски обхват на кампанията не е просто симптом на увеличената поляризация, но и причина тази пропаст да се увеличава. Подобна динамика кара кандидатите да игнорират голяма част от нацията, а това може да затрудни президента при ефективното му управление на цялата страна.
"Между 1880 и 1960 г. изключително оспорваните президентски избори са рядкост в САЩ. От 1960 г. насам американците започват да се местят в региони, които отразяват техните собствени предпочитания", коментира Бил Бишоп, който разглежда увеличаващата се географска поляризация на страната в книгата си The Big Sort ot 2008 г. "Един програмист, който иска да ходи на работа с колело и да яде органична храна, може да се премести в Сан Франциско, докато някои със същите умения, които иска голямо паркинг място и процъфтяваща евангелистка общност, може да избере покрайнините на Далас", обяснява Бишоп. Същевременно партиите става все по идеологически последователни. "Докато сега републиканците са по-склонни от демократите да се противопоставят на абортите, между двете групи не е имало разлика в мнението по темата през 1988 г.", казва Андрю Гелман от Колумбийския университет.
Това идеологическо и географско разделение е най-ясно изразено на местно ниво, но се проявява и на щатско. Така например консерваторите от Юга са за републиканците, а умерените гласоподаватели в Североизтока – за демократите, тъй като републиканците изразяват консервативна позиция по социалните проблеми.
Тъй като нацията е политически разделена, президентските избори във все по-малко щати ще бъдат оспорвани. Средната разлика между двамата кандидати на щатско ниво се е увеличила от 8 пункта през 1960 г. до 14.8 пункта през 2004 г. според съвместно проучване на Emory University и Colorado University.
Републиканецът Ричард Никсън провежда кампанията си 50 щата през 1960 г. Той губи с малко от демократа Джон Кенеди, но надпреварата е оспорвана в 20 щата. През 1976 г. оспорваните щати между Джими Картър и Джералд Форд са 18, а през 2000 между Джордж Буш и Ал Гор в играта са 12. През 2004 г. Буш и Джон Кери се борят за десет щата.
През 1976 г. Картър печели срещу Форд с 2 процентни пункта. Тогава 51% от населението живее в щати, където Картър печели с малка преднина. Ню Йорк, Калифорния и Тексас са едни от най-оспорваните щати и за двамата кандидати. Тази година тези щати, които заедно произвеждат 30% от БВП на страната, не са в играта. Ню Йорк и Калифорния са категорично демократични, а Тексас – консервативен.
Деветте колебаещи се щата тази година произвеждат 20% от БВП на САЩ. Затова и кандидатите отправят конкретни послания, насочени към точно определена част от населението. Така например Барак Обама акцентираше върху съживяване на производството, което може да му помогне в североизточните щати (т.нар. Rust belt), като например Охайо и Уисконсин. Ромни пък говореше за разширяване на военноморските сили във Вирджиния, където има голяма военноморска база и много компании подизпълнители на военните, които са важна част от икономиката на щата. Във време на неизбежни бюджетни съкращения нито един от кандидатите не спомена за намаляване на федералната субсидия за етанола, което може да разгневи земеделците, отглеждащи царевица в Айова.