Първата от новото поколение британски подводници може да се окаже една от най-скъпите инвестиционни грешки на министерството на отбраната през последните десетилетия, съобщи лондонският в."Гардиън".

Според проектните характеристики ядреният й реактор не се нуждае от презареждане 25 години, корпусът й е покрит с 39 000 гумени плочи (което я прави "невидима" за противника), техниката й може да открива кораби на разстояние до 3000 морски мили, под водата вдига достига скорост от 29 възела, въоръжена е с десетки модерни торпеда Spearfish и крилати ракети Tomahawk, поразяващи цели до 1200 мили разстояние, при нужда може да остане потопена много дълго време и сама да си произвежда кислород и питейна вода за 98-членния екипаж.

Всичко това сега е поставено под сериозно съмнение, защото "Гардън" твърди, че Astute не успява да постигне максималната скорост, която са очаквали създателите й. Това означава, че тя не може да пристига бързо там, където има нужда от нея, както и да бяга от вражеска атака. Astute няма да смогва да се движи с темпото на новото поколение британски самолетоносачи, нуждаещи се от защитата й.

Други проблеми, посочени от изданието са, че по време на изпитанията е имало сериозен теч на подводницата и се е наложила тя бързо да изплува. На борда вече има корозия, въпреки че Astuteе на вода съвсем отскоро. Заради проблеми със сигурността се е наложило разместване на компютри. Има притеснения за инструментите, следящи за безопасността на реактора, защото било използвано неподходящо олово. Част от екипажа се оплаква от модерния перископ, защото той показвал ситуацията над повърхността с известно забавяне.

Министерството на отбраната отговаря, не е нормално са първата машина от нова серия да има известни отклонения и те ще се коригират в следващите подводници, които ще вършат "чудесна работа десетилетия наред".

Но според експертът по ядрена сигурност и инженер Джон Лардж недостатъците са доста по-сериозни. По думите му има сериозно несъответствие между реактора и газовата турбина, заради което не може да се вдигне необходимата скорост. Реакторът е вариант на този от много по-голямата подводница Trident, а турбината - от тези от клас Trafalgar.

Шлюз на една от тръбите, вкарваща морска вода за охлаждането на реактора, не се е затворил добре и в задната част навлязла вода, заради което се наложило бързо издигане на повърхността. Проверката установила, че "капачката" била от неподходящ метал, макар по документи да е изработена както е поръчано. Това веднага повдига въпроси дали няма подобно разминаване в качеството и по други части от подводницата, построена от BAE Systems.