Край бреговете на Босфора  - само на няколко минути с кола от залива със струващи милиони долари къщи с паркирани пред тях яхти - Jimmy Choo и Prada се опитват да вкарат истанбулския елит в стъклената ротонда на Istinye Park. Големият мол е емблема на турския икономически бум, една история на успеха на фона на мрачното настроение из Европа.

Но зад комплекса с платен паркинг и шикозни бутици се намират примитивните къщички на турски селяни, заливащи този 14-милионен град в търсене на работа, каквато въпреки икономическия растеж е трудно да се намери.

Този контраст стимулира "отчуждението и незаинтересоваността" сред най-бедните слоеве в страната, казва Синан Юлген от истанбулския Център за икономически и международни изследвания. Неравенството задълбочава и разцеплението в обществото по въпроси като посоката за развитие на демокрацията в Турция, човешките права и мястото на религията.

Пропастта между бедни и богати почти не намаля в отминалото десетилетие на почти непрекъснат ръст на икономиката, в което страната издигна влиянието си като бизнес и дипломатически мост между Европа и Близкия изток.

През 2011г., когато Турция бе най-бързо растящата (8.5%) икономика в Европа, най-богатите 20% от 74-милионното население контролираха почти половината национален продукт. Най-бедните 20% създаваха едва 6%.

От 34-.те държави в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Турция е сред трите с най-голямо неравенство в доходите. Това състояние не се промени въпреки, че между 2007г. и 2011г. годишният ръст бе средно 3.5%, задвижван основно от потребителското търсене и строителството.

Анализатори обясняват турското неравенство отчасти с особената данъчна система, която набира две трети от приходите чрез косвени данъци като 18% ДДС за повечето стоки и услуги, а не чрез пряко облагане с помощта на данъци върху доходите, които би могло да бъдат конструирани така, че по-богатите да плащат по по-високи ставки. От свая страна, самият ДДС изглежда деформиран, защото за дрехи и хайвер, например, той е 8%, а за продажбите на някои видове скъпоценни камъни не се плаща нищо.

Други фактори са ограничените права на профсъюзите и бариерите пред навлизането на жените на пазара на труда в тази мюсюлманска страна. Безработицата стабилно стои на нива 8-9%.

През октомври 2011г. под прага на бедността остават 16% от населението. Този праг е определен на 3120 лири (1343 евро) на месец за четиричленно семейство.

Жените в това общество са в особено слаба позиция, защото не са стимулирани да работят или да се обучават. Едва 30% от жените и малко над 40% от мъжете на възраст 15-24 години имат работа или активно търсят такава.

Критиците на властта посочват, че вместо да се бори с основните причини за неравенството, тя се занимава основно със социални програми за смекчаване на последиците от безработицата и намаляване на разходите за наемане на служители в най-бедните райони на страната.

По-рано тази година правителството представи национална стратегия за заетостта, включваща програми за обучение и стимули за бизнеса да наема повече хора и да ги преквалифицира. В някои случаи държавата отпуска пари за заплати и покрива социалните отчисления за 6 месеца.

Подобни програми определено помагат, но те не разрешават проблема със създаването на достатъчно работни места за младото и бързо увеличаващо се население. Между 2004г. и 2010г. по данни на Световната банка турците са се увеличавали годишно със средно 1.3%. В Европа и Централна Азия този ръст е бил 0.3%.

Повечето работни места възникват във финансовата столица Истанбул, в административната столица Анкара и в няколко градски центъра. Селски райони, особено тези в Югоизточна Турция, са почти изоставени и бедността там подхранва продължаващият от десетилетия бунт на кюрдите, олицетворен от бойците на Кюрдската работническа партия.

Правителството, предвождано от 2002г. насам от умерена ислямистка партия, изтъква постиженията си. То посочва, например, че безработицата е намаляла от пика от 14% през  2009г., когато бяха най-тежките месеци на световната финансова криза.

Според министерството правителството е наело близо 2700 души да работят като консултанти за безработни и предприемачи. Властите са си поставили за цел след десет години - към 2023г., безработицата да слезе до 5%.

Но въпреки това общественото неравенство е очевидно в общество, където управляващата партия се крепи на подкрепата на бедния и консервативен анадолски хинтерланд. От идването и на власт доста хора забогатяха и се появиха новобогаташи, включително такива много близки с управлението.

Засега партията успява да избегне някакви сериозни политически кризи, произтичащи от това неравенство. Тя с лекота спечели последните парламентарни избори през юни 2011г. Но трябва да се има предвид, че най-бедните турци често са религиозно консервативни и поради това е малко вероятно да се бунтуват срещу ислямска партия.

Критици на властта предупреждават, че неравенството би могло да стане политически проблем в бъдеще, ако не се инвестира повече в образование, земеделие и индустрии с квалифициран персонал с цел да се помогне на по-бедните райони и да бъдат стимулирани жените да излязат на пазара на труда. Някои от последните социологически проучвания сочат, че подкрепата за партията на премиера Реджеп Тайип Ердоган вероятно е паднала под 50%.