За едно правителство, борещо се за привличане на инвестиции, непредсказуем министър, който се кара с шефовете, които затварят фабрики, атакува чрез медиите азиатските компании, изнасящи евтини стоки, и казва на индийски стоманен магнат да се маха от страната, би изглеждало като странен избор.

Всъщност френският министър с важно звучащ ресор - "индустриално възстановяване" - няма силно влияние върху политиката на кабинета, пише агенция Reuters. Неговите левичарски тиради предлагат политическо прикритие за президента Франсоа Оланд. Под натиска на свиващата се икономика и страха от рецесия социалистът беше принуден да разочарова гласоподавателите си, предприемайки политики, благоприятстващи пазара, като увеличаване на непопулярните данъци върху продажбите за сметка на намаляване на данъчната тежест за бизнеса.

Мнозина във Франция разбират това и не се притесняват от острия език на Арно Монтебур. Въпреки неговата реторика и коментара на Оланд по време на президентската кампания, че финансовият свят му е враг, инвеститорите продължават да купуват френските държавни облигации все едно са солидни германски книжа, дори и след намаляването на кредитния рейтинг на страната от две агенции.

При все това обвинението в "безсрамни лъжи", което Монтебур отправи тази седмица към индийския милиардер Лакшми Митал, собственик на най-големия производител на стомана в света Accelor Mittal, повдигна тревоги от поведението на индустриалния министър. "Той е просто провокатор, но поставя чуждестранните инвестиции под риск, тъй като може да засили подозренията на външните инвеститори към политиката на Оланд и да доведе до реални вреди", смята инвестиционният съветник Жерар Дюсийол. Според него изказването на Монтебур, че Франция вече не желае Mittal, е все едно "някакъв комикс за Дивия запад, където на чужденците се казва, че не са добре дошли по тези места". Член на финансовото министерство също сподели пред Reuters, че "не можеш да кажеш подобно нещо за компания, която държи на работа 20 000 души в страната".

Великобритания веднага се възползва от антикапиталистическата реторика на Монтебур, за да атакува регионалния си съперник, когото силно желае да измести от мястото на втора европейска икономика. В реч пред бизнес лидери в Ню Делхи преди дни кметът на Лондон Борис Джонсън заяви: "Санкюлотите изглежда са превзели правителството в Париж... Аз нямам притеснения и без колебание казвам на всички тук – елате в Лондон, приятели мои."

Позицията на Монтебур, който се противопоставя на това икономическите цикли да диктуват заетостта, се сблъсква и с усилията на финансовия министър Пиер Московиси да убеди света, че френският кабинет предприема безпрецедентен курс от структурни реформи.

Предупреждението на индустриалния министър, че правителството може да национализира двете доменни пещи на Mittal в североизточното градче Флоранж, за да предотврати тяхното затваряне, обявено от компанията, предизвика истински шок както във Франция, така и навън. Почти веднага друг член на кабинета опроверга думите на Монтебур.

Противопоставянето на двамата министри, които работят на различни етажи в една и съща сграда – тази на финансовото ведомство, е част от балансиращата стратегия на управляващите, които искат да запазят доверието както на левите си гласоподаватели, така и на чуждите инвеститори. Смесените послания, идващи от френската администрация обаче, биха могли да объркат и обезкуражат последните, смятат анализатори.

При все че прекарва много време, обикаляйки различни остаряващи предприятия с обещания към служителите да запази работните им места, Монтебур отстъпи от позицията си по спора с Mittal и очевидно не може да спаси затруднената фабрика на Peugeot, чието затваряне ще остави 10 000 души на улицата. Това показва, че реалното му влияние върху политиката не е голямо, но не отменя важната му роля за запазване на силното чувство у французите, че в случай на риск държавата ще се намеси.

Наблюдателите обаче прозират и друго в поведението на индустриалния министър. "Което е по-тревожно – всичко това показва, че няма особено ясна визия за това каква трябва да бъде индустриалната политика", казва политологът Кристофър Бикертън.