Русия се вижда като остров на стабилността във "все по-трудно предсказуемия" и "турбулентен" свят, а главния приоритет на външната политика през третия мандат на президента Владимир Путин ще бъде постсъветското пространство. Това личи от проекта за външна политика на Русия, цитиран от в. "Коммерсантъ."

В деня на встъпването си в длъжност в началото на май Путин възложи на руското външно министерство да разработи нова стратегия за политиката зад граница. Подготвеният проект, който е бил изпратен на Путин и други ведомства преди дни, трябва да бъде подписан до края на тази година.

Според документа авторите са използвали много от идеите на Путин в програмната му статия "Русия и променящия се свят", публикувана преди президентските избори през март. Една от тезите на руския лидер е, че Русия трябва да изгражда външната си политика в крайно нестабилен свят, а много от проблемите са предизвикани от Запада и най-вече от САЩ, които се намесват във вътрешните работи на други държави.

Изменени са акцентите в раздела "Регионални приоритети". Абсолютният приоритет на външната политика на Русия е интеграцията на постсъветското пространство. Голямо внимание е отделено на Общността на независимите държави (ОНД), на Граничния съюз, на бъдещия Евразийски икономически съюз, на Организация на Договора за колективна сигурност, както и на съюзната държава между Русия и Беларус. Русия също така се надява да включи в задълбочените интеграционни процеси и Украйна.

Второ място в приоритетите на Русия заема Европейският съюз – особено внимание се отделя на постигането на безвизов режим. Най-важните партньори в Европа са Германия, Франция, Италия и Холандия – държавите, с които има активно сътрудничество в газовата сфера. След това се говори за взаимодействие с държавите от ОССЕ, НАТО, Северна Европа, Балтийските държави и Балканите.

Най-накрая след всички тези приоритети идва САЩ. Основна задача е получаване на "правни гаранции, че системата за противоракетна отбрана не е насочена срещу руските сили за атомно възпиране", както и "съблюдаване на нормите на международното право, включително принципа за ненамеса във вътрешните работи на държавите."

Макар Китай и Индия да са посочени след САЩ в концепцията за външна политика, те са определени като едни от най-важните посоките на руската външна политика. Азиатско-Тихоокеанския регион е посочен като "най-динамично развиващото се геополитическо пространство, където се премества центърът на тежестта на световната икономика и политика."

В новата концепция светът е разглеждан като много по-нестабилен и непредсказуем. Взимайки предвид различни фактори като глобалната икономическа криза, отслабването на ролята на ООН, засилване на трансграничните заплахи и "тенденция за реидеологизация на международните отношения", авторите правят извода:

Русия ще има няколко основни цели, смятат авторите на доклада. Първата е спасяване на световната икономика, втората е борба с намесата във вътрешните работи, а третата - защита на "безалтернативната" роля на ООН, т.е. недопускане на това, което се случи в Либия - "военни интервенции и други форми на намеса."

За реализирането на тези цели Русия трябва да използва "мека сила" (превод на понятието soft power – бел.ред.). Путин използва този термин за първи път във външнополитическата си статия, а след това и в юлското послание към руския дипломатически корпус. В новата концепция има и руската му дефиниция :"комплексен инструментариум на решаване на външнополитически задачи опирайки се върху възможностите на гражданското общество, информационно-комуникационните, хуманитарните и други алтернативни на класическата дипломация методи".