Управляващите социалисти във Франция изгубиха частичните парламентарни избори, провели се в неделя в три избирателни района, в които резултатите от редовния вот през юни бяха обявени за невалидни по-рано тази година. Резултатът, макар и да не променя нищо в парламентарното мнозинство, се смята за показателен за отношението на французите към шестте месеца управление на президента Франсоа Оланд и неговото правителство, коментира Le Monde.

Въпреки тежката криза, в която се намира най-голямата опозиционна партия – дясноцентристкият Съюз за народно движение (СНД) – нейните кандидати печелят в два от трите избирателни района. В последният победител е бившият член на същата партия Силвен Бероа, присъединил се към новосъздадения едва преди три месеца Съюз на демократите и независимите.

Преди да приключи изборният ден, излязоха информации, че новият лидер на СНД Жан-Франсоа Копе и неговият опонент за ръководния пост Франсоа Фийон, оспорил валидността на проведения преди месец вот за председател на партията, най-накрая са постигнали компромис. След като четири седмици водиха вътрешна война, най-накрая те са се споразумели за провеждане на нови избори за лидер през септември 2013 г., съобщи агенция "Франс прес".

Медиите коментират, че резултатите от частичния парламентарен вот отразяват недоволството на французите от неспособността на правителството да се справи с икономическите проблеми на страната.

В същото време социологическите проучвания сочат, че рейтингите на президента Оланд и на премиера Жан-Марк Еро продължават стремително да спадат. През декември Оланд получава обществено одобрение от 37%, според изследване на IFOP. Единственият, регистрирал по-слаби резултати в края на първата си година като държавен глава, е Жак Ширак през 1995 г. Рейтингът на министър-председателя за първи път се срива под този на президента – до 35%.

Сред основните причини за спада в одобрението към управляващите е разигралата се през последните два месеца борба за бъдещето на доменните пещи, собственост на световния производител на стомана Accelor Mittal, в североизточното френско градче Флоранж. Въпреки постигнатото в крайна сметка споразумение, правителството търпи критики за начина, по който е подходило към ситуацията. Анти-бизнес реториката и заплахата за национализация могат само да навредят на усилията на Оланд за реформиране на икономическите системи, коментира Reuters. Продължава да се налага и усещането, че за разлика от предшественика си Саркози, който винаги стоеше начело, настоящият президент оставя на министрите си да водят индустриалната политика, което създава объркване и хаос.