В края на 2011 г. гръцкият финансов министър отправя към съгражданите си пламенна молба да спасят страната от финансов крах. "Нуждаем се от национално общо усилие: всички ние трябва да понесем тежестта заедно", призовава Евангелос Венизелос, който от тази година оглавява социалистическата партия ПАСОК. Идеята му е да "свика всички под знамената", но резултатът само подчертава ключовата слабост в опитите на Гърция да се реформира, пише агенция Reuters.

Венизелос въвежда нов имуществен данък, събиран посредством сметките за електричество, за да бъде по-трудно неговото укриване. Обществото реагира с гняв, подет и от пресата, която нарича мярката "хараци" по името на омразен поголовен данък, налаган някога от Османската империя. Името си остава, а тогавашният премиер на свой ред бива принуден да се обърне към народа: "Нека всеки от нас да загуби по малко, за да не изгубим всичко".

Не всички обаче губят от новия данък. Преди два месеца вътрешен човек от електроенергийната индустрия разкрива, че някои от най-големите компании в страната, включително медийни корпорации, са плащали по-малко от половината от дължимите суми или дори не са плащали нищо благодарение на данъчни отстъпки. Този път пресата не вдига много шум около скандалната информация. "Новините не бяха отразени от медиите...тъй като собствениците на медии бяха сред облагодетелстваните", коментира Никос Фотопулос, синдикален лидер в най-големия гръцки електропроизводител PPC. Водещи всекидневници в Атина дори не споменават или омаловажават неговите твърдения, става ясно от проверка на Reuters. Властите отричат да са фаворизирали определени фирми и обясняват неплащането на данъци с неточно подадена информация.

За мнозина този епизод илюстрира взаимодействието между политиката, едрия бизнес и могъщите медийни магнати. Според критиците преплетените интереси на тези сектори, дори и да не водят непременно до незаконни или неморални действия, са сред причините за настоящата криза и сред основните пречки пред опитите на държавата да реформира икономиката си.

Взаимната обвързаност между политици и медии съществува в много европейски страни (Силвио Берлускони бе и премиер, и собственик на мощна медийна група, а Рупърт Мърдок поддържаше близки взърки с няколко британски премиери) , но наблюдатели коментират, че в Гърция тя е изключително силна. Причините за това са голямата роля на държавата в икономиката и начинът, по който са се развили медиите.

Частните радио- и телевизионни станции се появяват чак през 80-те години, след десетилетия на държавен медиен контрол. Докато новите бизнесмени се хвърлят с всички сили в надпреварата, регулацията е половинчата. Според доклад на ЕС от 2011г. няколко правителства последователно позволяват телевизии и радиостанции да работят без лицензи. Това води до създаването на огромен брой медии за страна с население от едва 11 милиона.

В Гърция има повече вестници на глава от населението, отколкото например в Германия или Великобритания. През 2009г. е имало 39 национални всекидневника, 23 неделни издания и 14 седмичника, 9 национални телевизии, от които две трети са частни, и многобройни частни радиостанции.

Дипломатическа грама от 2006 г., изтекла от американското посолство в Атина и публикувана от Wikileaks, гласи: "Как е възможно всичките тези медии да съществуват и да печелят? Не е. Те са субсидирани от своите собственици, които...използват медиите главно за да упражняват политическо и икономическо влияние."

В същото време една голяма част от икономиката извън корабната индустрия зависи от държавни договори или лицензи. "Повечето компании в Гърция чакат да вземат пари от държавата", споделя бившият правителствен говорител Теодорос Русопулос.

Йоанис Алафузос, собственик на водещия авторитетен вестник Kathimerini и на SKAI TV – петия по големина телевизионен канал в страната, твърди, че някои от медиите са "в действителност пресслужби на определени бизнес групи", чиято цел е да изпълняват специални поръчки на своите собственици. "Развила се е една абсолютно нездравословна система", коментира Алафузос.

Фамилията на Алафузос печели от корабния бизнес и той твърди, че внимават да не станат зависими от сделки с правителството. Критиците му твърдят, че SKAI се е оказала сред компаниите, които не плащат "хараци" (според телевизията това е пропуск по вина на местната администрация) и че медията печели от реклами, публикувани от държавата. Алафузос обяснява, че това е малка част от рекламните приходи.

Едно от гнездата на преплитащи се интереси е най-голямата гръцка телевизия MEGA Channel. Тя е собственост на бизнесмени, които или са лидери на други икономически сектори, или имат силни връзки в тях. Най-големият дял в MEGA Channel се държи от фамилията на Георгиос Боболас. Фотиос - единият от синовете на Боболас, е директор на холдинга Teletypos, който оперира телевизията. Другият му син Леонидас е изпълнителен директор и мажоритарен акционер в строителния гигант Ellaktor, основан от бащата и участвал в мултимилиардни сделки с гръцката държава. Същата фамилия контролира и популярния ежедневник Ethnos, както и други печатни издания и уебсайтове.

Боболас отрича някога да е използвал медиите, в чиято собственост участва, за прокарване интересите на Ellaktor. В изявление на Ellaktor се казва, че поделенията й участват в частни и обществени договори и че кандидатства за държавни поръчки "като участва изключително в открити международни търгове и според гръцкото и европейското законодателство".

Първоначално Боболас не отговаря на Reuters за различните интереси на фамилията си. Вместо това "Етнос" публикува няколко статии в дните след изпращането на въпросите. В една от тях се казва, че Reuters "изглежда продължава да атакува нашата страна, гръцката икономика и предприемачи". В друга Reuters е описана като "пета колона" на Тройката и се внушава, че Атина е наводнена от чужденци, целящи "да погребат публични фигури, каквато е англо-саксонската практика".

Други фамилии с дялове в MEGA Channel са тази на видния петролен и корабен магнат Вардис Вардиноянис и тази на Ставрос Психарис, който контролира медийната компания DOL.

Георгиос - синът на Вардиноянис, е в борда на директорите на телевизията, а семейството притежава и по-малката станция Star Channel. Фамилията е мажоритарен собственик и на Motor Oil Hellas – едната от двете гръцки петролни рафинерии. От Motor Oil Hellas отговарят: "Повечето ни компании са базирани в чужбина или имат международно участие. Производството и продажбите на рафинерията Motor Oil Hellas, най-голямата ни инвестиция в Гърция, са на около 70% ориентирани към износ... Никоя от нашите компании не е зависима по какъвто и да е начин от договори или бизнес с правителството."

Фирмата на Психарис е печелила договори с държавата за образователни, културни, пътни и печатни проекти, а самият той е председател на MEGA Channel. През 2006 г. Психарис съди двама разследващи журналисти, които го обвиняват, че е лобирал за покупката на изтребители Eurofighter от страна на гръцката държава и че е използвал вестниците си, за да агитира за сделката. Съдът приема, че подобно влияние е имало и делото още не е приключило.

Психарис не отговаря на никакви въпроси, свързани с бизнес интересите си или с делото.

Критици на връзките между медии и бизнеса цитират и случая със златни мини на Халкидики, продадени от правителството през 2003г. на основана малко преди това гръцка добивна компания. Скоро след това строителна фирма, в която участва Боболас, придобива дял в нея.

Местните противници на проекта ожесточено агитират срещу даването на лиценз, защото според тях той е опасен за околната среда. Толис Папагеоргиу, един от лидерите на протестиращата организация Hellenic Mining Watch, твърди, че вестниците, контролирани от Боболас, не са съобщавали за демонстрациите и са очерняли министъра на околната среда Тина Бирбили, която блокирала процедурата.

Бирбили, която отказва коментар за разследването на Reuters, е уволнена през юни 2011г. След това лицензът е даден, а Ellaktor отчита печалба от 261 млн. евро от това, че отчасти продава и отчасти преоценява деля си в канадската компания, която по това време притежава 95% от мината. Бивш съветник на гръцкия премиер твърди, че уволнението й не е свързано с проекта. Бившият министър на околната среда Георгиос Папаконстантину казва, че "решението бе взето единствено на базата на проучването за въздействие върху околната среда", което е било с положителен за мината резултат. Днес Боболас отговаря, че единствената връзка с обекта е дял на сина му от по-малко от 1 процент.

Потенциални конфликти на интереси в отношенията медии-власт съществуват и на по-ниските нива. Според правилата журналистите не могат да работят за институции от ресора, който покриват. При все това, през 2005 г. Атинският журналистически съюз ESHEA се сдобива със списък на своите членове, които работят за медия и едновременно с това за някоя пресслужба под шапката на правителството. За жалост, списъкът не вижда бял свят, тъй като политиците решават, че публикуването му би нарушило личната неприкосновеност на хората в него. Президентът на ESHEA Димитрис Тримис смята това за сериозно поражение.

Той дава пример с цяло телевизионно студио, организирано през 2007 г. от министерството на земеделието, за промоция на неговите дейности. В него са наети 50 души, сред които и политически журналисти. Много от тях няма какво да правят и е очевидно, че всичко е фиктивно и цели финансово облагодетелстване на определени хора.

Друг пример за ситуация на ръба (или отвъд) конфликта на интереси е журналистка, наречена "мис Светлина-Вода-Телефон". Според нейни колеги Йоана Мандру работи едновременно за вестник To Vima и за три държавни разпределителни компании. Мандру, която в момента е репортер за Kathimerini и SKAI TV, признава, че е прекарала известно време в пресслужбата на телекома OTE и кратък период като консултант на държавно водно предприятие, но отрича да е имала нещо общо с електроразпределително дружество. Според нея политици често уреждат подобни длъжности като услуга.

През 2004 г. тогавашният премиер Костас Караманлис заявява пред депутати от консервативната партия: "Ние няма да позволим на петима сутеньори и на петте им интереса да манипулират политическия живот", без да уточнява кого точно има предвид. Последвалите усилия да се ограничи достъпът на медийни собственици до държавни договори е посрещнат от пресата с ожесточена кампания. Накрая обаче поражението идва от неочаквана посока: Европейската комисия постановява, че предложенията на Караманлис нарушават правилата за конкуренция.

Оттогава сериозни опити за пресичане на порочните връзки не са правени.

Политиците, които се изправят срещу медийни магнати, рискуват да бъдат очернени в пресата. Бивш министър, пожелал анонимност, разказва, че докато е бил на ръководния пост, е помолен от медиен собственик да прекрати съдебно разследване срещу бизнеса му. Друг издател на вестник, който дължал милиони евро на държавна компания, се опитал да го убеди да му уреди бартер. "Той каза, че ще рекламира държавната компания във вестника си всеки ден, докато не се издължи", обяснява бившият министър. След като отказал, той бил подложен на негативни атаки от страна на въпросния вестник.

Наличието на подобни конфликти на интереси се отразява и на Индекса за възприятие на корупцията (CPI), съставен от международната организация Transparency International. През 2012 г. тя поставя Гърция на 94 място – с 14 места по-надолу от предната година и най-ниско от всички страни в еврозоната (и след България). "Продължава да има съществени структурни проблеми в изпълнителната власт, медиите и бизнес сектора", заключват анализаторите от Transparency.

Правителственият говорител Симос Кедикоглу газва, че министрите искат "да нормализират" положението с електронните медии. Правителството възнамерява да реформира режима на "временните лицензи" и да въведе "закон, който постоянно ще създаде набор от правила, действащи на телевизионния пазар".

Още преди тези закони пейзажът се променя. Към 2013г. гръцката икономика ще се е свила с 25% за 5 години. Расте финансовият натиск. Рекламните приходи се свиват и проучване на Reuters върху неотдавна публикувани отчети показва, че водещите 18 базирани в Атина медийни компании са декларирали дългове за общо над 2 млрд. евро.

В същото време международните кредитори искат реални реформи в замяна на милиардите си. Една от тях, например, е представители, назначени от Тройката в банковите бордове, да имат крайната дума при одобряване на големи кредити, включително тези към медиини организации.(

Вестниците "Етнос" и "Вима" реагираха на това предложение с яростни редакционни коментари. "Гърция не е колония", написа Психарис на челната страница на "Вима". "Обръщам се към онези, които си мислят, че това, което Третият райх не успя да направи, сега ще бъде постигнато като използват парите на Европа като амбулантни търговци."