Генералът от резерва Норман Шварцкопф, който командваше операция "Пустинна буря" срещу армията на Саддам Хюсеин през 1991г., почина на 78 години, съобщиха американските медии.

Той бе нарича още Норман Бурята заради решителния начин, по който изтласка иракската армия от Кувейт чак до предградията на Багдад с помощта на коалиционните сили в първата Война в залива през 1990-1991г.

Бившият президент Джордж Буш, който е в интензивно отделение в болница в Хюстън, щата Тексас, го нарече в специално изявление "един от най-великите военни предводители на своето поколение". Министърът на отбраната Лиън Панета го определи като "брилянтен стратег и вдъхновяващ лидер".

След пенсионирането си ген. Шварцкопф живееше в Тампа, щата Флорида, където бе и последното му назначение като ръководител на Централното командване на американската армия. Военният му успех го направи един от най-известните генерали в съвременната история на САЩ, но той също така бе критикуван, че е договорил примири, позволяващо на Саддам Хюсеин да остане на власт.

Шварцкопф се ражда на 22 август 1934г. В Трентън, щата Ню Джърси и на 12 години заминава за Иран, където баща му обучава полицията и е съветник на иранския шах. След като учи в Швейцария и Германия завършва военната академия във Уест Пойнт, щата Ню Йорк и получава магистърска степен като инженер на управляеми ракети в Университета на Южна Калифорния.

Два пъти е бил във Виетнам и е участвал в операцията в Гренада.

През 1988г. оглавява Централното командване и само две години му се налага да ръководи най-голямата операция от Виетнам насам.

Шварцкопф бе прочут и с това, че не си поплюваше, когато трябва да нападне противника си. На една от пресконференциите по време на "Пустинна буря", той заяви: "Що се отнася до твърденията, че Саддам Хюсеин е голям военен стратег, ще ви кажа, че той не е нито стратег, нито е обучаван в изкуството на военната стратегия, нито е тактик, не е генерал и дори не е войник. Като изключим всичко това, той е велик военен мъж."

Напористият му характер често го изправяше срещу собствените му подчинени, както и срещу началниците му като председателя на Съвета на началник щабовете ген. Колин Пауъл. Въпреки това той бе по-умен и дипломатичен, отколкото се опитват да го представят критиците му.