Мали е вътрешноконтинентална държава в Западна Африка с 12 милиона души население и територия два пъти по-голяма от тази на Франция. Съставена е от два географски района. Южната част е организирана около столицата Бамако. Тя е наречена "зелено Мали" заради саванната си растителност и долината на река Нигер, която минава през територията й. Тук е концентрирано и 90% от населението на Мали. То е уседнало и е съставено от различни предимно чернокожи африкански племена.

През северната част на страната преминават саваната Сахел на юг и пустинята Сахара на север. Населението на този регион е съставено главно от туареги (които са мюсюлмани – предимно сунити) и араби. От векове и до днес те продължават да водят номадски начин на живот. При все това зоната, обитавана от туарегските племена, надминава границите на държавата Мали.

Нейната северна част винаги е била кръстопътна зона, откъдето са минавали пътищата на керваните, превозващи сол, злато и роби. В днешно време тук процъфтява трафикът на хора, дрога и оръжие. Именно в този обширен, сух и безплоден регион, трудно контролируем от държавата, намират убежище редица екстремистки групировки. Тук е основният център на "Ал Кайда в ислямския Магреб" (АКИМ). От 2007 г. насам организацията е поела отговорност за над 80 отвличания от Мали, Мавритания, Алжир, Тунис, Нигер и Нигерия.

Падането на либийския режим през август 2011 г. стимулира навлизането в северно Мали на нови оръжия и завръщането на туарегите, служили като наемници на Муамар Кадафи. В началото на 2012 г. точно в този нестабилен регион, наричан от туарегите Азауад, тяхното "Национално движение за освобождение на Азауад" (MNLA) атакува малийската армия. Целта им е извоюване на повече автономия. Зле екипираната малийска армия търпи няколко поражения. Тя се обръща срещу властта в Бамако и я обвинява в неефикасност и неспособност да се справи с положението. На 22 март 2012 г. военните свалят правителството на президента Амаду Тумани Туре. Въпреки това те продължават да губят битките в северната част на страната и на 6 април 2012 г. MNLA обявява независимостта на Азауад.

В началото туарегите сепаратисти се съюзяват срещу правителството с етническите си събратими от "Ансар Дин" - ислямистка организация, близка до АКИМ и до едно от нейните крила – "Движението за единобожие и джихад в Западна Африка" (MUJAO). Скоро обаче групировките се скарват за контрола над земите и бунтовниците от MNLA са изтласкани от радикалните сунити. Поела контрола над района, "Ансар Дин" започва да налага шериата на местното население, а в края на юни миналата година нейни членове унищожават вписаните в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО суфитски храмове в град Тимбукту.

Фактическото завладяване на северно Мали от ислямистите и нестабилното положение на установеното временно правителство в Бамако плюс деликатния мир в Сахарския регион предизвикват тревогата на много държави. Усетили потоците от малийски имигранти, съседите се опасяват бунтът на туарегите и терористичната дейност на екстремистите да не се разпространи в собствените им страни.

Буркина Фасо, Мавритания, Кот Д'Ивоар и Нигерия подкрепят идеята за незабавна намеса. Алжир от своя страна, който има над 1300 километра обща граница със Северно Мали, дълго време защитава принципа за намиране на решение чрез преговори. Силно пропускливата граница между двете държави обаче непрекъснато се пресича от бойци на АКИМ – групировка, произлязла по време на гражданската война в Алжир в средата на 90-те години и целяща да свали местната власт и да установи ислямска държава.

От пролетта на 2012 г. Икономическата общност на западноафриканските държави (ECOWAS) започва едновременно преговори с MNLA и "Ансар Дин" и военна намеса в подкрепа на малийската армия за отвоюване на територията й от ислямистите. Инициативата е подкрепена и от ООН.

В началото на тази година развитието на събитията се ускори. На 10 януари бунтовниците достигнаха условната демаркационна линия между севера и юга, превземайки град Кона – ключ към пътя за столицата Бамако. Това провокира незабавната реакция на Франция, която още има силно влияние в региона и е запазила няколко свои военни и икономически средища, сред които урановите мини в Нигер например. Още на следващия ден след завладяването на Кона от ислямистите Париж започна военната операция "Сервал". Тя дойде като отговор на молбата на малийското правителство за помощ и се провежда със съгласието на Съвета за сигурност на ООН.

В края на миналата седмица към френските войски започнаха да се присъединяват части от съседните държави, а вчера туарегите от MNLA заявиха, че желаят да се бият на страната на африканско-френските съюзници. Тежкият и обширен терен и добре подготвените противници обаче предвещават доста трудности за обединените сили.