Учени достигнаха до езеро на почти километър под антарктическия лед

Учени достигнаха до езеро на почти километър под антарктическия лед

Учени достигнаха до езеро на почти километър под антарктическия лед
Associated Press
Екип от американски учени е достигнал до езерото Уилънс, намиращо се на 801 метра под антарктическия лед, предаде Би Би Си.
В неделя учените от Wissard съобщиха, че сензорите на сондажната им система са отчели промяна в налягането, което означава, че най-вероятно е направен контакт с водата. Изследователите използват специална сонда с гореща вода, за да пробият в леда дупка с диаметър 30 сантиметра. Те са спуснали камера, за да потвърдят откритието си.
След като осигурят дупката, те ще спуснат различни инструменти и сензори в езерото, за да изследват неговите свойства и среда. Някои от пробите ще бъдат проучвани на място в антарктическите лаборатории, докато други ще бъдат изпратени в университетите партньори на проекта за по-задълбочени анализи.
Уилънс е едно от над 300 подобни големи водни резервоари, заключени в антарктическия лед. Течното им състояние се дължи на геотермалната топлина и на налягането, а т.нар. езера са част от динамична хидроложка мрежа, скрита под ледения континент. Някои от тях са свързани, но други може да са напълно изолирани. Това би означавало, че водата им е била на това място в продължение на хиляди години и може би съдържа микроорганизми, непознати на съвременната наука.
Уилънс се намира в западната част на Антарктида, в югоизточния край на морето Рос и е от по-плитките езера, т.е. водата му се обменя сравнително често от подледените течения. През декември британски екип се отказа от опитите да достигне до езерото Елсуърт, на 3 километра под леда, след като срещна технически трудности. През февруари миналата година руски екип взе проби от езерото Восток, на 4 километра под повърхността, но не обяви резултати от откритията си.
Учените се интересуват живо от подледените хидроложки системи, тъй като искат да обяснят влиянието на тези езера върху стабилността и движенията на леда. Тяхната среда би могла да осигури и данни за обитаемостта на някои луни от Слънчевата система. Например, под ледените обвивки на Европа, сателит на Юпитер, и на Енцелад, спътник на Сатурн, се крият също големи водни резервоари. Астробиолозите вярват, че там би трябвало да има извънземни микроорганизми.