Който и да бъде избран за следващ папа след оттеглянето на Бенедикт XVI в края на февруари, едно от основните предизвикателства пред него ще бъде да сложи в ред финансите на Светия престол, пишат световните икономически издания. През последните години скандалите, свързани със силно непрозрачния финансов сектор на Ватикана, се разрастваха, а преди месец централната италианска банка затвори всички банкомати и блокира всички картови плащания на територията на папската държава.

При все че 120-те милиона долара годишни приходи от туристите са трошици в сравнение с десетките милиарди, събирани и харчени от католическите епархии и институции, драстичната мярка на Банка д'Италия беше поредното доказателство за неуспеха на папската администрация да реформира финансовите си структури съобразно международните банкови стандарти и правилата против пране на пари, коментира Bloomberg Businessweek.

В опит да изчисти репутацията си на място за съмнителни сделки през 2010 г. Светият престол създаде наблюдателен орган – Управление за финансова информации (FIA) – и въведе нов закон, който да стимулира спазването на международните правила, припомня CNN Money. Същата година обаче италианската прокуратура започна разследване срещу тогавашния председател на Ватиканската банка Еторе Тедески по подозрения в пране на пари и конфискува 23 милиона евро от сметка на банката.

В края на март 2012 г. миланският клон на американската банка JP Morgan Chase затвори сметката си във ватиканската банка, като се аргументира с липсата на прозрачност и недостатъчната информация относно паричните трансакции, отбелязва и Business Insider.

Същата година докладът на Държавния департамент на САЩ за Стратегията за контрол на международния трафик на наркотици (INCSR) за първи път определи Ватикана като "притеснителна област" от гледна точка на прането на пари и финансовите престъпления, или с други думи,  постави я в средната категория страни.

По-късно доклад на Комитета на експертите на Съвета на Европа за оценка на мерките за борба с прането на пари (Moneyval) оцени, че градът държава все още не отговаря на изискванията в 7 от ключовите 16 области. Това заключение беше знак, че Ватиканът има да измине още дълъг път, преди да бъде включен в т.нар. бял списък на страните, спазващи глобалните норми за борба с прането на пари, укриването на данъци и финансирането на тероризма.

В отговор на това миналата есен от Светия престол наеха швейцарския адвокат Рене Брюелхарт да оглави FIA като консултант по въпросите с финансовите престъпления. Той вече е изпълнявал подобна роля в Лихтенщайн.

Пример за неуспешните реформи от времето на Бенедикт XVI е и случаят с Карло Мария Вигано, който между 2009 г. и 2011 г. беше секретар на Папската комисия по държавните дела на Ватикана – едновременно законодателен и изпълнителен орган. Според мнозина, докато заема поста, Вигано се опитва да сложи край на корупцията, връзкарството и раздаването на договори на приятелски кръгове и на завишени цени. Въпреки (а може би заради) усилията си той е отстранен от длъжност.

Притеснения повдигат и дългосрочните финанси на католическа църква в контекста на свиващото се членство в сравнително богатите държави и растящия брой вярващи в бедните региони като Африка, Азия и Латинска Америка, пише Bloomberg Businessweek. Църквата често е принудена да изпраща свещеници от по-бедните страни да работят в САЩ и Европа, където се усеща силен недостиг на духовници, но и където цената на живота е много по-висока.

Задачата да балансира интересите на Ватикана в т.нар. Първи свят с тези в Третия свят би могла да пасне добре на първия папа неевропеец. Часове след обявяването на оттеглянето на Бенедикт XVI букмейкърите определиха като най-вероятни негови наследници нигериеца Франсис Аринзе, ганаеца Питър Търксон и канадеца Марк Уеле.

При все че не се очаква главата на католическата църква да осъществява финансовия мениджмънт на Светия престол, би трябвало той да назначи способни хора, които да се заемат със задачата да се преборят с огромната бюрокрация и с нежеланието на структурите за промени и да въведат необходимите реформи в системата, заключват икономическите издания.