Бившият ръководител на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан не успя да убеди съда в Париж да забрани излизането на скандална книга, в която той е описан като "наполовина мъж, наполовина прасе". Малка утеха остава съгласието на съдията във всяко копие на излязлата в сряда на пазара Belle et Bête ("Красавицата и звяра", но също "Красавицата и глупакът") да има карта, на която той изразява несъгласието с публикуването й.

Строс-Кан получи и общо 50 000 евро обезщетение от авторката и издателката й плюс 25 000 евро от списание Le Nouvel Observateur, което бе задължено да отдели и половината си челна страница за право на отговор.

Книгата е на бившата му любовница Марсела Якуб, която разказва за 7-месечната им връзка между януари и август миналата година - времето, когато политическата му кариера бе окончателно съсипана.

Самият Строс-Кан не е посочван никъде, а Якуб обясни, че по-горещите сексуални сцени са "художествена измислица", все пак по нейно признание главният герой наистина е бившият директор на МВФ.

Пред съда 63-годишният Строс-Кан заяви, че се ужасява от начина, по който най-интимните страни на личния му живот са нападани от някого "само заради парите". "Всичко ли е позволено в името на печалбата?", попита той и добави, че книгата е същото "като да застреляш човек, който вече е повален на земята". Това съсипа личния ми живот, семейството и децата ми, каза още финансистът.

Якуб настоява, че е била манипулирана от колегите си и че се чувства виновна, "защото бях влюбена в теб, бях луда по теб". Адвокатите на Строс-Кан отвърнаха, че това е нонсенс, а бившата му съпруга Ан Синклер написа остро писмо до Le Nouvel Observateur, публикувало откъсите, в което попита "Колко ниско можете да паднете?".

В книгата Якуб разказва, че семейството се изживявало като част от елитна каста, управляваща света, и как се е срещнала със Син Клер да разговарят за Строс-Кан, още докато двамата все още са били женени. "Тя каза: "Няма нищо лошо да получиш свирка от чистачката". Но за нея светът се дели на господари и слуги, на доминиращи доминирани, това е нормалното. Ужасих се малко, сякаш живеем още в епохата на ancien régime."