Австрийските евреи продължават да са под напрежение 75 години след Аншлуса
Родената в Киргизстан еврейка Марина Плистиев живее във Виена от 34 години, но все още не обича да се качва на градския транспорт. Тя си спомня как 1986 г., когато с 4-годишния й брат са свалени от трамвая, защото билетите им били нередовни. Никой не се е застъпил за тях, изглежда, защото са евреи.
"Гледайки мен, сега не виждате, че съм еврейка, но ако погледнете децата ми, на тях им личи. Хората ги гледат странно", казва Плистиев пред Reuters в магазина "Кошерланд", който държи заедно с мъжа си.
Макар и Австрия да е една от най-богатите и спазващи закона държави в света, антисемитизмът, за който говори Плистиев, продължава да присъства в обществото. Десетилетия след като се опитва да игнорира мрачните страници от историята си, Австрия признава нацисткото си минало. 75-ата годишнина от анексирането й от Третия райх ще е повод за много церемонии.
Еврейските лидери в страната обаче се притесняват от увеличаващия се брой антисемитиски прояви. Те са осъждани от австрийските политически лидери, но като цяло са разглеждани като нещо, което просто се случва.
Ново проучване, направено за годишнината от Аншлуса, показва, че трима от всеки петима австрийци биха искали "силен човек" да води държавата им. Двама от всеки пет смятат, че не всичко е било лошо по времето на Адолф Хитлер.
Историята на Виена кара еврейската общност винаги да е нащрек. Тук тя процъфтява и ражда мислители като Зигмунд Фройд и Лудвиг Витгенщайн, но по-късно става и едно от първите места, където започва да се изпълнява "окончателното решение" на Адолф Айхман за ликвидиране евреите.
"Виена е била много важно място за съдбата на европейските евреи, защото там автоматизираното премахване на евреите е доведено до съвършенство", казва Йоахим Ридл, автор на няколко книги за евреите и Виена.
Австрия се опитва да се дистанцира от имиджа на държава, която приема доброволно съюза с нацистка Германия. Преди година Виена преименува улицата на Карл Люгер – кмет, който модернизира града през XIX век, но става популярен заради антисемитската си реторика. "Не може да избираме историята си", казва председателят на парламента Барбара Прамер. "Трябва да понесем тази отговорност."
Днес еврейската общност в Австрия наброява около 15 хиляди души. Повечето от тях са емигранти от Източна Европа и бившия СССР. "Този град е нещо забележително. Тук има велика еврейска история и страхотна еврейска общност, но те нямат много общо помежду си", казва роденият в Израел писател и историк Дорон Рабиновичи, който живее във Виена от 1964 г.
"Това общество живее в обувки, които са прекалено големи за него", казва Рабиновичи. Най-известната му книга на английски език е "Евреите на Айхман: Еврейската администрация във Виена по време на холокоста 1938 – 1945 г."
Преди Аншлуса в Австрия има 195 хиляди евреи. Две трети от тях са изгонени по време на т.нар. ариенизация веднага след анексирането и почти всички са избити в концентрационните лагери. Днес еврейската общност в Австрия е почти изцяло съсредоточена във Виена.
"Най-ужасното нещо не е как стотици хиляди австрийци празнуваха идването на Хитлер, а ентусиазмът, с който се отърваха от евреите", спомня си Ари Рат, който успява да избяга от Виена на 13-годишна възраст. "За една нощ се превърнахме от хора в никой", казва той. "Сега е различно, но не може да забравиш факта, че им отне 41 години след войната, за да се изправят срещу нацисткото си минало."
Рат има предвид т.нар. афера "Валдхайм" от средата на 80-те години. Тогава президентът Курт Валдхайм скрива, че е знаел за кланетата по време на войната, когато е бил офицер от нацистката армия.
По време на аферата Ариел Музикант е бил млад активист, който изиграва ключова роля в убеждаването на официалната еврейска организация на Австрия IKG да не си мълчи. "Не отидох, за да им се моля. Казах им: Това са правата ни като еврейска общност. Това са исканията ни", спомня си той.
Усилията на Музикант довеждат до реституция на еврейските недвижими имоти, до закони, признаващи еврейските институции и обичаи, и до възстановяване или нов строеж на училища и синагоги.
Нещата не са идеални, но можеше да бъдат и по-лоши, смята той. "Виена е едно от най-красивите места на света. Ако не си евреин, няма по-добро място за живот."
