Кипър облага банковите депозити и вдига данъци, за да избегне фалит
След близо 10 часа среднощни преговори финансовите министри на еврозоната сключиха в събота сделка за подпомагане на Кипър с 10 млрд. евро, но настояха да бъдат обложени и депозитите в кипърските банки като допълнение към усилието страната да продължи да обслужва задълженията си.
Освен това корпоративният данък се увеличава от 10% на 12.5% и се въвежда данък върху приходите от лихви по депозити.
Въпреки опасността да започне масово теглене на пари от банките, бе решено спестителите да платят до 10% еднократен данък върху депозитите им, за да се съберат почти 6 млрд. евро.
Мярката влиза в сила във вторник, а в понеделник кипърските банки не работят. Властите ще предприемат незабавни мерки да се предотвратят електронни преводи през уикенда.
Това е радикален завой от принципа на досегашните помощни пакети, коментира Reuters, защото засяга много граждани на страни извън ЕС. Смята се, че половината от хората и фирмите с депозити в кипърските банки са руски граждани, които не живеят на островната държава.
"Иска ми се да не бях министърът, който ще направи това", каза финансовият министър Михалис Сарис. Страната му е петата след Гърция, Ирландия, Португалия и Испания, която се обърна за помощ към партньорите си от еврозоната. "Много повече пари можеше да бъдат изгубени при фалит на банковата система или на страната", допълни Сарис и изрази надежда, че това ще бъде нов старт за Кипър.
Договорената сума е по-малка от 17-те милиарда евро, за които се говореше неофициално досега, и отива най-вече за рекапитализиране на кипърските банки, ударени най-вече от предструктурирането на дълговете на Гърция, където бяха вложили доста от средствата си.
"Смятаме, че е справедливо, да се поиска от всички собственици на депозити да допринесат за финансовата стабилност на Кипър", заяви Йерун Дейселблум, финансов министър на Холандия и председател на съвета на финансовите министри от еврозоната. Принуждаването на тези собственици да понесат загуби нарушава табу в банкирането, но според Дейселблум няма друг начин да се спаси финансов сектор, който е 8 пъти по-голям от икономиката на Кипър. "Не наказваме Кипър, справяме се с проблемите му", допълни той.
По думите му би трябвало с новите мерки към 2020г. дълговете на страната да паднат до 100% от БВП.
В помощта вероятно ще се включат МВФ и Русия.
Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард присъства на заседанието в Брюксел, подкрепи сделката и заяви, че ще поиска от борда на МВФ във Вашингтон да помогне на Кипър. "Смятаме, че предложението е поносимо за кипърската икономика. МВФ обмисля да предложи своя принос към финансирането на пакета. Точният размер все още не е уточнен."
Москва вероятно ще помогне с удължаване с 5 години - до 2021г. - на срока за погасяване на вече отпуснатия заем от 2.5 млрд. евро и да намали лихвите по него. Еврокомисарят по монетарната политика Оли Рен заяви, че през последните седмици се поддържат контакти с руското правителство по този въпрос. Финансовият министър Сарис ще посети Москва в понеделник в опит да сключи споразумение за новите параметри на заема.
БВП на Кипър е едва 0.2% от БВП на еврозоната и поиска помощ през юни, но преговорите се проточиха заради сложността на сделката и поради съпротивата на бившия президент - комунистът Димитрис Христофиас, да подпише сделка. Страната поиска 17 млрд. евро, но бе преценено, че с толкова голяма сума задълженията щяха да достигнат ниво, което е съмнително, че малката икономика изобщо ще успее да изплати някога.
Параметрите на сделката:
- финансов пакет от 10 млрд. евро
- задлъжнялостта трябва да падне до 100% от БВП към 2020г.
- еднократно облагане с 9.9% на депозитите на стойност над 100 000 евро в кипърски банки
- еднократно облагане с 6.75% на депозитите под този праг
- по този начин трябва да се съберат 5.8 млрд. евро
- собствениците на депозити ще бъдат обезщетени чрез предоставяне на дялове в банката
- ще има и облагане на лихвите, които генерират приходи от депозитите
- номиналният корпоративен данък ще се увеличи с 2.5 процентни пункта до 12.5%; по този начин трябва да се събират допълнително 200 милиона евро годишно
- МВФ вероятно ще помогне, но сумата не е уточнена
- Русия вероятно ще помогне с удължаване с 5 години на заема от 2.5 млрд. евро и намаляване на лихвата по него от сегашните 4.5%
- Никозия може да бъде принудена да приватизира телекомуникационната си компания, пристанищата и енергийното си дружество
- до 2018г. банковият сектор на Кипър трябва да се свие до средните за ЕС размери. В момента кипърският финансов сектор е над 8 пъти по-голям от икономиката на страната, докато в ЕС този показател е около 3.5 пъти.