Десет години след като САЩ нахлуват в Ирак с безпрецедентна военна сила и малко идея какво да правят след свалянето на режима резултатът за страната е противоречив. Тя не е пример за демокрация, каквато искат да я направят американците, но и не е и изцяло провалена и разрушена, както може би изглежда, пише вестник New York Times. За САЩ това е най-дългата военна кампания в историята на страната (с изключение на Афганистан), която има дългосрочни последици върху американското общество и външната политика на Вашингтон в Близкия изток.

Преследван от духовете на миналото Ирак балансира между разцвета и хаоса, като двете често се съчетават на едно и също място в един и също ден. Обществената тъкан на държавата е разкъсана почти безвъзвратно и може да се възпламени при всяко напрежение. От друга страна в районите с компактно население на една или друга етническа и религиозна група, хората се възползват от възможностите за развитие.

Контрастите в днешен Ирак са толкова остри, колкото и опасни. Автономният иракски Кюрдистан процъфтява, икономическото развитие постоянно се увеличава, благодарение на петрола и амбициозните лидери, които поддържат сигурността. Шиитските провинции на юг пък са свидетели на едно възраждане, благодарение на невероятните приходи от религиозен туризъм.

Не така обаче изглеждат нещата за предимно сунитските райони. Разклонението на исляма, което доминира над държавата по времето на Саддам Хюсеин, сега е обвинявано за всички злини и е неглижирано от шиитското правителство на Нури ал Малики. Това способства за обедняването на тези региони и радикализира местните.

Ако човек се разходи в южната шиитска провинция Наджаф, вероятно ще види това, в което Ирак е трябвало да се превърне. Навсякъде се виждат кранове, които строят хотели, опитващи се да настанят постоянно увеличаващия се милионен поток от поклоници за джамията на имам Али.

30-годишният продавач на текстил Аднад казва, че никога преди бизнесът не е вървял толкова добре, докато стотици поклоници се бутат из тесните улички до свещената джамия.

Ирак, чието лице се вижда в Наджаф, не е Ирак на сунитите на запад и север от Багдад. През последното десетилетие там се заражда бунтовническото движение, маркиращо световните новини с ежеседмични самоубийствени атентати. В политиката сунитите са систематично изтласквани от шиитите. Пример за това е издадената заповед за арест на вицепрезидента сунит Тарик ал Хашими, който на косъм успява да избяга в Турция. В негово отсъствие той е осъден на смърт.

Подложени на натиск, сунитите в провинция Анбар, започват да протестират в края на миналата година, след като силите за сигурност арестуват изтъкнатия политик Рафия ал Исауи. "Искаме да покажем на света, че тук хората страдат от неспаведливост", казва 63-годишния Мохамед ал Ани. "Ако правителството продължава да пречи на хората да ползват правата си, ситуацията ще прекипи", смята

той.

Напрежение има и по граничните с автономен иракски Кюрдистан региони. Преди година премиерът Малики засилва военното присъствие в оспорваните територии, което предизвиква протести на кюрдите, искащи да контролират богатия на петрол, но смесен етнически град Киркук. Премиерът предупреждава, че в страната съществува възможност за нов етнически конфликт, който ще е "нежелан и болезнен."

Гледайки от дистанция на времето, човек може да се зачуди, защо САЩ изобщо са започнали войната в Ирак. Оръжията за масово поразяване, в чието съществуване Колин Паул е повече от убеден при презентацията в Съвета за сигурност на ООН, така и не са открити. Човекът, чиито показания служат са опора на решението да се свали Саддам, признава, че е видял възможността да премахне един режим и просто е излъгал. За тероризъм също трудно може да се говори – светският режим на Саддам е сочен за един от "неверническите врагове" на Ал Кайда.

Вътре в самите САЩ войната е една от причините за острото разделяне между републиканци и демократи, което днес често блокира взимането на важни решения във Вашингтон. Демократите подкрепиха в началото президента Буш младши, но след това се почувстваха измамени. Войната също така помага и за избирането на Барак Обама за първия си мандат. Още през 2002 г. той заявява, че една евентуална операция ще е "глупава война". В борба за номинацията си от Демократическата партия срещу Хилари Клинтън той има предимството, че никога не е подкрепял инвазията, припомня списание Spiegel.

Младите жени и мъже с ампутирани крайници не са рядка гледка по американските улици, отбелязва германското издание. Войната е навсякъде и всеки познава ветеран, много са загубили роднини или приятели. Участници гордо слагат лепенки IRQ и по-малък надпис "Аз служих" на колите си. Много от тях обаче все още трудно намират работа, а нивото на самоубийства е високо.