През първите десетина дни след избирането му за наместник на свети Петър папа Франциск очарова вярващите по света със своята скромност, спечели медиите с топлотата и човечността си и влезе в историята като първия латиноамериканец и първия йезуит, възкачил се на Светия престол.

Сред цялата еуфория изниква обаче по-важният въпрос дали новият понтифик ще успее да направи това, за което даде известни индикации – а именно, да реформира ватиканската управа. Известна като леговище на лошото функциониране и сцена на задкулисни войни (често с италиански главни герои), Курията се нуждае спешно от основни промени, за да си върне доверието на католиците и да изчисти сериозно накърнения си имидж, коментира Washington Post.

След края на конклава фокусът в Рим бързо се насочи към избора на държавен секретар – вторият човек след папата и този, който всъщност управлява Ватикана. Сред кардиналите се чуват все повече гласове, призоваващи Франциск да назначи на поста реформист със силна ръка.

Преди дни Франциск определено разтревожи тези "стари муцуни", заявявайки, че ще възстанови ръководителите на департаменти само временно. Това означава, че впоследствие той може да ги замени с други хора извън тесния кръг от италиански кардинали.

Според архиепископа на Вашингтон кардинал Доналд Вюрл и други негови колеги е добре новият държавен секретар, който ще замени сегашния кардинал Тарчизио Бертоне, да дойде от дипломатическия корпус, силно изолиран по времето на Бенедикт XVI.

Има и доста призиви той да не бъде непременно италианец – идея, подкрепяна от архиепископ Анджело Винченцо Цани, секретар на Конгрегацията за католическото образование. Докато заемаше поста секретар на Конгрегацията за институтите за богопосветен живот и обществата за апостолически живот, Джоузеф Тобин публично се оплака от прекаленото влияние на италианците във Ватикана.

И докато някои експерти очакват Франциск да назначи кардинал от друга националност за държавен секретар, други вярват, че аржентинският паспорт на папата оставя възможност вторият след него да бъде отново италианец. Тавис прогнозира, че Берголио може да потърси италианец с репутация на външна фигура като архиепископ Клаудио Мария Чели, ръководител на Папския съвет за обществени комуникации.

Вюрл разказва, че по време на срещите преди конклава духовниците са обсъждали идеята да предоставят на новия понтифик повече перспектива от местните църкви посредством срещи с лидерите на епископските събрания. Някои от тях са изразили интерес към организиране на годишни срещи в Рим, на които да се обсъждат локалните проблеми, и към това ръководителите на департаменти да се отчитат на папата, а не на държавния секретар. Други са предложили да се създаде система от сътрудници, подобна на президентски кабинет към Светия престол.

След предишния конклав през 2005 г., когато Хорхе Берголио остана на второ място, той заяви пред италиански вестник, че "в Курията бих умрял... животът ми е в Буенос Айрес". Сега обаче животът на Франциск е в Рим и неговият успех като папа може да зависи от способността му да се справи с политиката във ватиканската бюрокрация, заключва Washington Post.