Кипърската криза насочи вниманието към банковата тайна в Австрия
Начинът, по който възникна и бе решена кризата в Кипър, засилва натиска над Австрия да разхлаби вековната секретност на банковата си система. Това носи потенциален политически проблем за Виена, пред която от ЕС и САЩ все по-често повдигат въпроси за това дали приютява хора и фирми, укриващи доходи, избягващи данъци и перещи пари, коментира Reuters.
Агенцията допълва, че Австрия и Люксембург са единствените страни, които не споделят с другите членове на ЕС лична информация за граждани на ЕС с банки в страната. Вместо това Австрия облага приходите им от лихви и връща парите на страните от ЕС.
Според Виена тази система е по-ефективна, отколкото размяната на персонална информация. Въпросът е дали този модел е устойчив в светлината на начина, по който се разду кипърската банкова система с привличането на чуждестранни средства.
"И тук напълно е възможно да има последици от събитията в Кипър", казва Вилибалд Чернко, ръководител на Австрийската банкова асоциация и главен изпълнителен директор на Bank Austria в интервю по австрийско радио през уикенда.
В последния си доклад за Австрия базираната в Париж Financial Action Task Force (FATF) - междуправителствена организация за борба с укриването на данъци и пране на пари, посочи, че историческите връзки на страната с Централна и Източна Европа я правят транзитен пункт за престъпен трафик, "както и дестинация за престъпни пари, привлечени от репутацията й на политическа стабилност, традиционна банкова потайност и привлекателен данъчен режим".
Десетилетия наред австрийските банки използваха като инструмент за маркетинг способността си да пазят дълбока тайна. Някои още го правят.
"Стриктността на банковата тайна е част от нещата, които привличат инвеститори към Австрия от цял свят. Да се променят условията на член 38 от Закона за банките в Австрия е все едно да се промени конституцията", казва Schoellerbank на своя сайт в интернет.
Вярно е, че австрийските банки затегнаха условията за идентифициране на клиентите и автоматично удържат от сметките данъка върху приходите от капитали. Анонимното счетоводство отдавна е минало.
"Никой не може да отвори сметка на мафията просто като се подпише Патока Доналд, да кажем, и да не покаже документи за самоличност. Тук е железен принцип, че трябва да познаваш кой ти е клиент", писа Йозеф Уршиц в Die Presse в коментар, повдигащ въпроса дали секретността на банките носи повече ползи или щети.
"Банковата система е чиста, или поне е по-чиста от репутацията, която има в останалите страни от ЕС. Защо тогава, за Бога, рискуваме да ни сложат в една категория с данъчните убежища?", пита авторът.
Чернко от Bank Austria не твърди, че банките вече не се нуждаят от потайност, но признава, че предизвикателство е неизбежно задаващият се дебат дали законът в сегашния му вид е от полза.
Австрия вече има данъчни споразумения със съседите си Швейцария и Лихтенщайн, в които се пази данъчната тайна. Предстои започването на преговори със САЩ, където от години е в ход кампания за издирване на скритото в офшорни сметки богатство на техни граждани.
Ако Виена сключи с Вашингтон сделка подобна на тази на САЩ с Швейцария от миналия месец (да се предоставя информация за американските собственици на сметки, макар че такава не се дава на други членове от ЕС), това ще привлече вниманието на Брюксел.
Еврокомисарят по данъчните въпроси Алгирдас Шемета критикува през януари австрийската банкова тайна и заяви, че Виена би нарушила закона, ако приеме подобно разкриване на информация само за определени вложители.
"Страна като Австрия не може да разменя информация за банковите сметки със САЩ и да отказва да го прави с партньорите си в Европа", каза той за австрийския вестник Der Standard.