Желязната лейди Маргарет Тачър почина
Бившият британски премиер Маргарет Тачър е починала на възраст от 87 години след инсулт в лондонския хотел "Риц", предаде "Ройтерс".
"С дълбока тъга Марк и Каръл Тачър съобщават, че тяхната майка баронеса Тачър, е починала в мир, след като е получила инсулт тази сутрин", съобщи лорд Бел, неин говорител.
Минути след като беше съобщено за смъртта, своите съболезнования изказаха кралица Елизабет II, както и настоящият премиер Дейвид Камерън, който прекъсна обиколката си в Европа и се прибира във Великобритания.
Националният флаг над резиденцията му на "Даунинг стрийт" №10 е спуснат наполовина в знак на траур.
Баронеса Тачър ще бъде изпратена с церемониално погребение с пълни военни почести и църковна служба в катедралата "Сейнт Пол" в Лондон. Съгласно волята ѝ тялото ѝ няма да бъде изложено за поклонение.
"На траурната церемония ще бъдат поканени широк кръг хора и организации, свързани с нея. След литургията тялото ѝ ще бъде кремирано. Всички мероприятия са съобразени с волята на семейството ѝ, съобщиха от "Даунинг стрийт".
От кабинета на премиера обясниха, че това е същият статут като погребението на Кралицата майка и на принцеса Даяна, но не е държавно погребение.
Тя беше се настанила в "Риц" след като прекара в болницата по Коледа. Управата на хотела веднага започна да издига паравани около страничния вход, за да попречат на папараците да снимат изнасянето на тялото.
Тачър остана в историята с това, че е първият британски премиер жена. Тя беше на поста от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 г.
Тя казваше: "Ако правите нещо, за да ви харесат, нищо няма да постигнете", заради което бе и обожавана, и ненавиждана.
Маргарет Хилда Робъртс е родена на 13 октомври 1925 г. в град Грантъм в Източна Англия. Баща ѝ Алфред Робъртс е собственик на две бакалници. По време на изборите през 1950 тя привлича медийно внимание като най-младата жена, кандидат сред консерваторите в Дартфорд, който се счита за сигурно място за лейбъристите и макар че губи, с кампанията си намалява броя на подадените гласове за лейбъристите. Кандидатира се пак през 1951, но отново губи.
Former UK Prime Minister Baroness Thatcher has died following a stroke bbc.in/17mAOrf
— BBC Breaking News (@BBCBreaking) April 8, 2013
Тачър започва да търси сигурно място сред консерваторите и съвсем малко не ѝ достига, за да стане кандидат в Орпингтън през 1955 г. Следват още няколко отхвърляния, докато я изберат като кандидат във Финчли през април 1958. Тя лесно печели изборите през 1959 г. и заема мястото си в Камарата на общините. Нейната първа реч е в подкрепа на проектозакон, който постановява заседанията на местните съвети да са публични.
Когато консерваторите печелят изборите през 1970 г., Тачър става секретар на Министерството на образованието и науката. През февруари 1975 г. става лидер на торите. Когато консерваторите печелят изборите през 1979 г., Тачър става първата жена премиер в Европа.
The Queen "sad" to hear news of Baroness #Thatcher's death & will send private message of sympathy to family bbc.in/Y7YsAR
— BBC Breaking News (@BBCBreaking) April 8, 2013
"Работата ми е да спра почервеняването на Великобритания", заяви Тачър в края на 1977 г. Тя направи много повече от това - прекрати политиките, които бяха превърнали страната в "болният човек на Европа". Действията й вдъхновиха много привърженици на свободния пазар, особено от другата страна на Атлантика, където последва бум на този икономически подход.
Тя приватизираше, намаляваше данъците, сви раздулата си власт на профсъюзите и това успя да прекъсне продължилата десетилетия наред традиция британската икономика да се развива по-бавно от тази на континента.
През 1979 г. покупателната способност на населението бе с 10% под тази на французите, днес тя е с 10% по-висока.
В деня на нейната кончина WikiLeaks публикува над 1.7 млн. дипломатически документа на САЩ от началото на 70-те години и един от тях - писмо от посолството в Лондон от февруари 1975г., сдържа еднr от първите впечатления за въздигащата се Тачър:
"Тя притежава бърза и дори дълбока мисъл и работи усилено да схване и най-сложната информация. Доста е рязка с медиите и обича да ги поучава, но е честна и пряма с колегите си и не се церемони много-много със суетата им", пише американският дипломат.
"Тя е олицетворение на сбъдването на мечтата на британската средна класа - истински глас на войнстващата буржоазия, гневна от ерозиралата икономическа сила и решена да пресече наглед необратимото плъзгане на обществото към колективизъм." В грамата се добавя, че "тя е придобила личният имидж на представител на горната средна класа", което може да й попречи да стане министър-председател, но въпреки това не бива да бъде подценявана.
Любов, почит....
Десетилетия, след като напусна властта, името й продължава да предизвиква дълбоко разделение в британското общество и в чужбина.
Докато от цял свят пристигаха съболезнования и благодарности от лидери за постигнатото от нея, пред вратите на дома й в квартал "Белгрейвия" започнаха да се трупат цветя и бележки от типа на "Най-великият британски лидер" и "Истинска Желязна лейди".
Личното й кредо, основано на принзипите на конкуренцията, частната инициатива, пестеливост и разчитане на собствените сили доведе до формирането на политическа философия, известна като Тачеризъм.
"Много хора, съвременниците ми от района, в който израстнах, не я харесваха. Но на 22 години си купих първата къща и съм й благодарен, че ме измъкна от общинското жилище", коментира 48-годишният Марк Гард, от Северна Англия. "Тя беше много патриотичен лидер и смятам, че промени страната към по-добро", допълни той пред Reuters, докато поставяше цветя пред дома й.
Войнствената съпротива на Маргарет Тачър срещу задъханото, според нея, темпо на европейската интеграция, отблъсна партньорите й в Европа и в голяма степен пося семената на свалянето й от власт.
"Тя спаси британската лира, а ако нямахме паунд, щяхме да сме поредната Гърция или Португалия", казва Джак Хикмет, собственик от 35 години на аптека в избирателния й район Финчли.
... и омраза
Управлението на Желязната лейди ще остане в спомените на милиони британци и с негативни образи. Мащабни сблъсъци на полицията с протестиращите миньори, подаваща се от танк с бялата си забрадка, пламъците над площад "Трафалгар" в протестите срещу непопулярния местен данък...
"Много е тъжно да чуя за смърттй е, но нейната кончина и наследството й са две различни неща. Политически, тя не остави нещо добро за работническата класа", казва 39-годишният Кевин Робъртсън от Единбург, който едва ли има лични впечатления от онези времена.
За мислещите като него тя бе непоносима арогантна. В социалните мрежи веднага се появиха интернет сайтове с призив да се празнува, а друг, питащ "наистина ли вещицата си е отишла" за нула време беше "харесан" от над 170 000 потребители.
Депутатът Джордж Галоуей обаче отиде твърде далеч със съобщението си в Twitter, който написа "Закопайте боклука!"
Своеобразен отговор на подобни настроения даде кметът на Лондон Борис Джонсън, смятан за един от водещите "нови тачъристи". Той написа в "Туитър": "С много тъга научих за смъртта на баронеса Тачър. Паметта й ще живее дълго след като светът е забравил сивите костюми на днешните политици."