САЩ неоспоримо са използвали методите за измъчване при разпити и разследвания след 11 септември 2011 г. Това са изводите на нов непартиен и независим доклад, цитиран от New York Times днес.

Изследването с размер 577 страници казва, че докато във всяка американска война е имало случаи на насилие, никога преди 11 септември не е имало толкова подробни дискусии, включително с участието на президента и висшите му съветници, за възможността някои от задържаните лица да бъдат измъчвани. Докладът е подготвен от 11 души, които са членове на групата Constitution Project.

Дебатът за принудителните методи за разпитване, използвани по време на администрацията на президента Джордж Буш, често се разпада заради силната му политизираност. Целта на Constitution Project е постигане на по-силен национален консенсус по въпроса за измъчванията.

Макар и изследователите да са нямали достъп до класифицирана информация, това е най-амбициозният независим опит за преглед на програмите за задържане и разпитване. "Докато дебатът продължава, също така продължава и възможността САЩ отново да участват в мъчения", пише в доклада.

Според изследователите увеличените случаи на насилствено измъкване на информация "нямат оправдание" и "вредят на образа на нацията ни (…) и потенциално застрашават членове на американската армия, хванати в плен". В същото време обаче разследващите не са намерили "убедителни доказателства", че тези методи за разпитване са разкрили ценна информация, която не би могла да бъде получена по други начини. Въпреки че "човек, подложен на мъчения, може да издаде полезна информация", голяма част от нея не е надеждна.

Изследователите потвърждават доклад на Human Rights Watch, че поне един либиец е бил подложен на метода waterboarding (симулирано давене) при разпитването му в затвора в Гуантанамо. ЦРУ също така не само е прилагало този метод, но и е удряло затворници в стените, оковавало ги е в неудобни позиции за часове наред, събличало е дрехите им и ги е оставяло принудително будни дни наред. Важността на новия доклад се крие в това, че не само случаите на мъчения са описани, но и се повдига дебатът как трябва те да бъдат съдени днес.